Хари Харисън - Свят на смъртта III

Раздаде се тънкото свистене на електромотор и пистолетът на Мета се подаде наполовина от кобура, но бързо се прибра. Джейсън й се усмихна и й се закани с пръст, но тя студено му обърна гръб. Останалите владееха по-добре рефлексите си.

— Това не е вярно — заяви Кърк. — Все още има хора, които напускат града…

— И почти всички се връщат обратно. Доводът се отхвърля. Тези, които имаха сили за това, отдавна вече са го напуснали; останали са само най-непреклонните.

— Съществуват и други възможни решения — намеси се Бруко. — Би могъл да се построи друг град…

Прекъсна го земетръсен грохот. От известно време се усещаха трусове, но почти никой не им обръщаше внимание, тъй като бяха нещо обичайно за Пиръс. Обаче сегашният се оказа много по-силен. Сградата се разлюля под краката им, а на стената се появи нащърбена пукнатина, откъдето се посипа циментов прах. Пукнатината стигна до рамката на прозореца — единичното стъкло, макар и армирано, не издържа на натиска и се разби на остри парчета. И като че ли по поръчка едно летящо жило връхлетя върху отвора и разкъса вътрешната предпазна мрежа. Но се разтопи в залпа, изригнал от четирите едновременно стрелящи пистолета, които мигновено изхвърчаха от кобурите.

— Аз ще наблюдавам прозореца — каза Кърк и премести стола си така, че да е с лице към отвора. — Продължавай.

Прекъсването, което напомни за действителността в града, бе разсеяло Бруко. Но след като се поколеба за миг, той продължи:

— Даа… ами казвах, че… са възможни и други решения. Би могъл да се построи втори град, доста по-далеч оттук, защо не при някой рудник. Само около този град има толкова смъртоносни форми на живот. Той би могъл да се изостави и…

— И новият град ще възпроизведе всички грехове на стария. Ненавистта на останалите в него пирийци ще пресъздаде същото състояние на нещата. Познаваш ги по-добре от мен, Бруко, ще стане точно така, нали?

Джейсън изчака, докато Бруко кимна неохотно, и след това продължи:

— И преди сме обсъждали този въпрос — съществува едно-единствено възможно решение. Да се отведат тези хора от Пиръс, някъде другаде, където могат да оцелеят и без постоянната пагубна война. На всяка друга планета — само не на Пиръс. Вие тук сте тъй привързани към нея, че изглежда, забравяте какъв ад всъщност представлява тя. Знам, че е всичко, което притежавате, и че сте се приспособили към нея, но нима това има чак такова значение? Доказах ви, че тук всички форми на живот са в известна степен телепатични и че вашата омраза към тях ги подтиква непрекъснато да воюват срещу вас. Да мутират, да се видоизменят и да стават все по-свирепи и по-смъртоносни. Не го отрекохте. Но това не променя нещата. Все още сред вас има достатъчно преливащи от ненавист индивиди, които ще продължат да подклаждат войната. Мен ме спаси здравият разум, но вие сте такъв вироглав народ! Ако имах поне малко мозък, щях да съм заминал колкото може по-далеч оттук и да ви оставя на ужасната ви съдба. Но, ща не ща, и аз съм вътре. Аз ви спасих живота, вие спасихте моя, тъй че за в бъдеще пътищата ни се съединяват. Освен това вашите момичета ми харесват.

Презрителният възглас на Мета отекна силно в настъпилата тишина.

— И така, да оставим настрана шегите и споровете, изправени сме пред сериозен проблем. Ако вашите хора останат тук, положително ще загинат. Всички. За да ги спасите, ще трябва да ги отведете оттук на някое по-благоприятно място. Не е лесно да се намери обитаема планета с достатъчно природни богатства, но аз вече съм я намерил. Не са изключени известни разногласия с коренното население, първоначалните заселници, ала ми се струва, че това само би направило предложението ми по-интересно за пирийците и няма да ги отблъсне. Транспортното средство и останалите съоръжения са на път. Да видим сега кой ще ме подкрепи? Кърк? Те те имат за водач. Тъй че — води!

Кърк премигна застрашително към Джейсън и сви устни от отвращение:

— Май все ме убеждаваш да върша неща, за които всъщност нямам никакво желание.

— Признак за зрялост — любезно му отвърна Джейсън. — Личността възтържествува над инстинктите. Това означава ли, че ще помогнеш?

— Да. Не искам да ходя на друга планета и самата мисъл за това ми е противна. Обаче не виждам друг начин да се спасят хората в града от сигурно изтребление.

— Хубаво, ами ти, Бруко? Ще имаме нужда от лекар.

— Намерете си друг. Помощникът ми Тека ще свърши работа. Проучванията ми върху пирийската природа далеч не са завършени. Оставам в този град, докато той съществува.