Хари Харисън - Свят на смъртта III

Бруко се изсмя студено и недоверчиво и всички закимаха в знак на съгласие с него.

— Какво привлекателно има тук? — попита Рес, който беше единственият присъстващ пириец, роден извън града, и затова тяхната любов към насилието му беше чужда. Джейсън му намигна бавно и настойчиво, с което го накара да се замисли, и продължи да убеждава останалите.

— Като казвам смъртоносна, имам предвид, че там се среща най-опасната от всички досега открити форми на живот. По-бърза от летящо жило, по-проклета от рогат дявол, с по-желязна хватка от ноктест ястреб — мога да изброявам безкрай. Открил съм планетата, която се населява от такива твари.

— Имаш предвид човешки същества, нали? — попита го Кърк, който както винаги схвана по-бързо от останалите.

— Да. Човешки същества, много по-опасни от тукашните, защото пирийците са научени да се защитават срещу всевъзможни опасности единствено заради естествения подбор. Но само да се защитават. А как би ви се сторил един свят, където от хилядолетия хората са научени да нападат, да убиват и унищожават, без да ги е грижа за последствията? Как смятате, че ще изглеждат оцелелите в този геноциден конфликт?

Те се замислиха и по изражението на лицата им пролича, че всичко това не им се нрави особено. Но дълбоко в себе си определиха пристрастията си, обединиха се срещу общия враг и Джейсън бързо продължи нататък, за да се възползва от моментното им съгласие.

— Става въпрос за планета, на име „Фелисити“, която очевидно е кръстена така, за да примамва заселници или пък поради същата причина, поради която на някой едър мъж му викат „дребосък“. Преди няколко месеца прочетох за нея в един информационен бюлетин — съвсем кратко съобщение за унищожаването на цяло миньорско селище. А това е трудна работа. Миньорските екипи са яки и подготвени за всякакви неблагополучия… пък хората от сдружението „Джон и Джон Минералс“ са от най-яките. Още нещо — и също толкова важно, — това сдружение не си играе да залага на дребно. Аз се обадих на някои мои приятели, изпратих им малко пари на разположение и те успяха да се свържат с един от оцелелите. Получаването на точна информация от него ми струваше доста повече, но имаше защо. Ето я. — Тук той млъкна, за да постигне желания драматичен ефект, и вдигна лист хартия.

— Добре де, прочети я. Не ни я размахвай само — подкани го Бруко, като почукваше раздразнено по масата.

— Имай търпение! — отвърна му Джейсън. — Това е технически доклад и по своему е много възторжен въпреки сдържания технически стил. Очевидно на Фелисити има изобилие от тежки елементи, които се намират близо до повърхността и са съсредоточени на сравнително малка площ. Рудодобивът би могъл да се извършва над земята и от думите на инженера се разбира, че урановата руда е достатъчно богата, за да се използва от реакторите без всякакво пречистване.

— Изключено — възрази Мета. — В свободно състояние урановата руда не би могла да е толкова радиоактивна, та…

— Моля! — вдигна Джейсън и двете си ръце. — Просто малко преувеличих, за да ви накарам да вникнете в думите ми. Нека просто речем, че рудата е богата, и толкова. Сега важното е, че въпреки качеството й сдружението „Джон“ няма да се връща на Фелисити. Веднъж се опариха, и то лошо, а руда могат да добиват на много други планети, при това много по-безпрепятствено. Без да им се налага да се занимават с варвари, яхнали дракони, които изневиделица изникват изпод земята и нападат на безкрайно прииждащи вълни, унищожавайки всичко, до което се доближат.

— Това пък, последното, какво означава? — попита Кърк.

— Кажи ми, че да ти кажа. Но тези, които са оцелели от клането, го описват именно така. Единственото нещо, в което можем да сме сигурни, е, че са били нападнати от някакви ездачи и са били пометени.

— И ти искаш от нас да отидем на такава планета — смая се Кърк. — Не намирам нищо привлекателно в нея. Можем да си седим тук й да експлоатираме собствените си залежи.

— Вече от векове експлоатирате вашите мини, тъй че някои забои стигат до дълбочина пет километра и дават само второкачествена руда, но не е там работата. Аз мисля за хората тук и за по-нататъшната им съдба. Животът на тази планета се е променил необратимо. Към новите условия са се приспособили всички пирийци, способни на това. Ами останалите?

В отговор настъпи продължително мълчание.

— Хубав въпрос, нали? И съвсем уместен. Нека ви кажа какво ще стане с хората, останали в този град. И когато свърша, моля, опитайте се да не ме застреляте. Струва ми се, че вие вече сте надрасли този светкавичен рефлекс към инакомислието. Поне се надявам, че това важи за присъстващите в тази зала. Едва ли бих казал това на хората там вън, в града. Вероятно те по-скоро биха ме убили, вместо да чуят истината. Те не желаят да разберат, че всички са осъдени на сигурна смърт от тази планета.