Хари Харисън - Свят на смъртта III

Ако трябваше да се извършат някакви промени, то с това трябваше да се заеме само той и никой друг. В началото си мислеше, че е разрешил убийствения проблем на планетата, като им доказа, че безмилостната и нескончаема война е тяхно дело. Обаче тя продължаваше. Познаването на истината не винаги означава приемането й. Пирийците, които бяха в състояние да приемат реалността на съществуването тук, бяха напуснали града и заминали достатъчно далеч, за да избягат от напора на все още властващата в него физическа и духовна ненавист. Макар останалите да признаваха на думи теорията, че поддържат войната единствено със собствените си чувства, дълбоко в себе си те я отхвърляха. И само да погледнеха навън, към света, който мразеха, врагът набираше нови сили и подновяваше атаките. Мисълта за единствения възможен край на града все повече и повече подтискаше Джейсън. Оставаха още толкова много хора, които нямаше да приемат промяната… нито пък някаква помощ. И те, както и свръхобособените форми на живот отвън, бяха част от тази война, родени за тази война и моделирани по един и същ начин от едни и същи поколения, изпълнени със смесица от омраза и страх.

Предстоеше още една промяна. Джейсън се чудеше колко ли от тях щяха да я приемат.

Той се появи в кабинета на Кърк чак в 15:20. Забави се в последната минута поради размяна на съобщения по предавателя на космодрума. Лицата на всички присъстващи в залата го гледаха с едно и също изражение — на леден гняв. Пирийците проявяваха много малко търпение и още по-малко склонност към тайнственост или загадки. Толкова си приличаха… и толкова се различаваха.

Кърк — сивокос и упорит, в състояние да владее изражението си по-добре от останалите. Това несъмнено се дължеше на опита му от многобройните контакти с чужденци. Именно него беше най-важно да убеди, защото ако разнородното, военизирано пирийско общество изобщо можеше да има някакъв водач, това бе той.

Бруко — източен и с орлови черти на лицето, от които неизменно лъхаше бдителност. И с основание. Като лекар, изследовател и еколог той беше единственият капацитет по Пирийските форми на живот. Налагаше се да бъде бдителен. Но пък притежаваше поне едно положително качество — беше достатъчно голям учен, за да не отхвърля добре аргументираните факти.

И Рес — водачът на другите, на хората, които бяха съумели да се приспособят към тази смъртоносна планета. Той не беше обсебен от рефлекса на омразата, който изпълваше останалите, и Джейсън разчиташе на подкрепа от негова страна.

А ти, Мета, нежна и прекрасна, по-силна от повечето мъже, дето можеш да притискаш страстно в обятията си… или пък да чупиш кости. Знае ли студеният ти и практичен разум, скрит в това красиво женствено тяло, какво е любов? Или единственото чувство, което изпитваш към чужденеца Джейсън динАлт, е гордостта, че го притежаваш? Кажи му го един ден — би искал да знае. Но не точно сега. Изглеждаш почти толкова нетърпелива и опасна, колкото и всички останали.

Джейсън затвори вратата след себе си и се усмихна престорено:

— Привет на всички! Надявам се, че не ми се сърдите много, задето ви накарах да чакате? — И продължи бързо, без да обръща внимание на гневните възгласи, които се изсипаха върху него. — Несъмнено всички ще останете доволни, като разберете, че съм разорен, финансово унищожен и затънал.

Лицата им се проясниха, когато разбраха за какво става дума. Какъв едностранчив начин на мислене — точно по пирийски.

— Имаш милиони в банката — започна Кърк. — Няма как да си играл на комар и да си ги загубил.

— Когато играя, аз печеля — уведоми го Джейсън с тихо достойнство. — А съм разорен, тъй като изразходвах и последния си кредит. Купих космически кораб, вече идва насам.

— Защо? — Мета зададе въпроса, който напираше у всички.

— Защото напускам тази планета и взимам със себе си теб… и колкото може повече от останалите.

За Джейсън не беше трудно да долови смесените им чувства. За добро или за зло — несъмнено по-лоша от тази планета нямаше в досега известните им граници на галактиката — това беше тяхната родина. Изпълнена с опасности и смърт, но все пак тяхна. За да ги ентусиазира и да предотврати всякакви възможни колебания, той трябваше да представи предложението си в привлекателна светлина. По-късно щеше да се позове на разума им; най-напред трябваше да се обърне към чувствата. Добре познаваше единствената пукнатина в защитната им броня.

— Открил съм планета, която е далеч по-смъртоносна от Пиръс.