Франсис Харт - Чичо Джим и чичо Били

— Тоя занаят.

— А, да — рече чичо Били и побърза да се засмее.

— То е работа на открито — продължи чичо Джим сериозно, без да покаже с нещо, че му е неловко или че се извинява, — а и няма кой знае ква разлика дали метеш кръстопът с метла, или ровиш пясък с гребло, само че квото изкараш с метлата, ти го дават в ръката и няма нужда да го изравяш и изваждаш от мокри камънаци и струята на улея и много по-малко те боли гърбът.

— Е, да, дума да няма! — обади се чичо Били с въодушевление и все пак някак нервно и разсеяно.

— Радвам се, че го казваш, щото, видиш ли, не знаех изпърво как ще я вземеш тая моя работа, преди да съм понатрупал пари. И ако не бях понатрупал, никога вече нямаше да ти се мерна пред очите, стари приятелю, никога!

— Нали няма да се сърдиш, ако изляза за малко — каза чичо Били и се изправи. — Знаеш, има един приятел, дето ме чака вънка … та трябва… — запелтечи той, — само ще поизляза да му кажа да си върви, че да мога да си приказвам спокойно с теб.

— Да няма някой, комуто да имаш да даваш пари — каза сериозно чичо Джим, — някой да те тормози да му платиш, а? Че аз мога ей сега да седна да ти напиша чек за банката!

— Не — отговори чичо Били.

Той се измъкна през вратата и затича като сръндак към чакащата каляска. Там мушна двадесетдоларова жълтица в ръката на коларя и му каза с прегракнал глас:

— Не я искам тая кола засега, можеш да ходиш където щеш и да си правиш удоволствието без мен, докато се стъмни, тогава ще дойдеш и ще ме чакаш ей-там, на върха.

Освободил се така от великолепния си екипаж, той забърза обратно при чичо Джим, стискайки чека за десет хиляди долара в джоба. Беше нервен, уплашен — трябваше да се отърве от чека и от цялата си история и да й сложи край. Но преди да успее да заговори, чичо Джим го пресече.

— Виж кво ще ти кажа, драги Били — каза чичо Джим. — Имам да ти разправя нещо и що да не го разправя сега, та да ми олекне, и тогава можем да започнем пак с чиста съвест. То — продължи той с принуден смях, — не ми ли стига ма мен, да се преструвам че съм богат и въртя голяма търговия, и да хитрувам с тая пощенска кутия, че да не можеш да откриеш къде се спотайвам и кво върша… не ми ли стигна на мен цялото това театро, ами и ти, глупав дългокрак мошенико, и ти трябва да почнеш да лъжеш и да разиграваш театро!

— Аз да разигравам театро? Аз да лъжа? — хлъцна чичо Били.

Чичо Джим се облегна назад на стола си и се засмя.

— Смяташ, че можеш да ме излъжеш мене? Смяташ, че можеш да ме измамиш мене? Мислиш, че не я разбрах аз тая твоя игра с отиването в тоя моден „Ориентал“, също като че си имал голям късмет със златото, а цялото време не си нито спал, нито ял там, ами си оплюсквал манджата и си се тръшвал да спиш в „Добро настроение“! Мислиш, че не съм те следил и не съм го разбрал, магаре с магаре?

Той се разсмя и се смя, докато очите му се насълзиха; чичо Били се смя също, макар че смехът някак застина на лицето му и ще не ще, трябаше да го закрие с носната си кърпа.

— И все пак — каза чичо Джим, след като пое дълбоко дъх, — божичко! Беше ме хванал страх… само за малко! Помислих си, че може наистина да си намерил злато… като получих първото ти писмо… и си реших кво ще правя! А после си спомних, че си от тия незаприщени улеи, дето не могат нищо да задържат и сигур щеше да го издрънкаш на мен на първо място. Затова чаках. И те открих, дърти грешнико!

Той се наведе напред и ръгна чичо Били в ребрата.

И какво щеше да направиш? — попита чичо Били след пристъп на истеричен смях.

Чичо Джим стана пак сериозен.

— Аз щях… щях… щях да се махна! От Фриско! От Калифорния! От Америка! Нямаше да мога да го понеса! Мисля, че нямаше да ти завидя на късмета! Никой друг нямаше да се зарадва като мен — Той пак се наведе напред и сложи гальовно ръка върху рамото на съдружника си. — Мисля, че не бих искал да взема нито един цент… но аз… ех! Нямаше да мога да го понеса! Да те видя теб, теб, дето те зарязах, да дойдеш тук, гъбясал от пари и с нови съдружници, нови приятели и да ме намериш мене… и тая барака… и… — Той посочи с жест на отвращение към ъгъла на стаята, отвращение, още по-нелогично и непоследователно след всичко казано току-що. — …И… и… тая метла!

В стаята настъпи мъртвешка тишина. И на чичо Били му се стори, че се е пренесъл пак в неугледната хижа в Кедровия стан онази съдбоносна вечер и пред него е лицето на съдружника му със странното непоколебимо изражение като тогава. Дори като че ли му се счу бученето на вятъра в боровете навън (той не разбра, че това беше далечното море.