Л. Хабърд - Врагът отвътре

Опитах отново и тогава разбрах какво е това. Смог. Бедният телескоп си мислеше, че смогът е твърда стена и се опитваше да изгради отразителни огледала по целия път. Твърде много смог. Твърде голямо разстояние. Получих бледи образи на стенографи зад нечии бюра и тем подобни, но нищо полезно. Офисът на Хелър, спомних си внезапно, гледаше на юг! От другата страна на сградата. Бибип! Тряб-наше веднага да се захващам за работа. Задълженията го изискваха! Не трябваше да има никакво забавяне.

Утанч се върна, следвана от две пикола, които приличаха повече на планини под нейните покупки. Видях знаци на опаковките: „Сакс“, „Лорд и Тейлър“, „Тифани“. Надявах се, че ще имаме достатъчно нари да се върнем вкъщи!

Тя дойде на верандата.

— Трябва да останем тук за известно време — казах аз. — Надявам се, че ще имаме пари да се върнем вкъщи!

Тя отвори чантичката си.

— Останало е почти всичко от стоте хиляди — каза тя.

Аз зяпнах. След Рим, Париж, Лондон и Вашингтон? Какъв финансов мениджър беше това диво същество от пустинята Каракум! Удивително!

Освен това беше приятелски настроена. Даже ми говореше.

— Боже мой, погледни това! — каза тя, като сложи пръст в устата си. Беше се вторачила в окъпаната от залязващото слънце Емпайър Стейт Билдинг. — Ау! Висока, отвесна и твърда! Толкова ВИСОКА! Това е гледка, която направо те пронизва!

— Наистина е така — казах аз с тръпка, като си помислих за ужасното си преживяване там.

Тя беше намислила нещо. Погледна ме сладко.

— Султан Бей, мислиш ли, че когато си изядем вечерята и е хубаво и тъмно в твоята стая, мога да дойда и… Ами… нали знаеш.

О, радост! В живота си никога преди не бяха чу вал по-прекрасен план!

Задълженията можеха да почакат!

С цялото си същество прегърнах идеята!

Разбира се, беше прекрасно. Но около десет часа вечерта Утанч изглеждаше малко неспокойна. Тя стана и отиде в стаята си. Аз самият се почувствах твърде ободрен, за да заспя. Чух я да се движи наоколо, а малко по-късно — асансьорът на надстройката да пристига и потегля.

Любопитен, погледнах през ключалката на вратата на спалнята й. Беше излязла!

Е, добре. Вероятно е отишла на разходка, да глътне малко свеж въздух.

Аз самият се почувствах като майстор. Внезапно осъзнах, че моят късмет се беше променил и то от известно време всъщност. Важното е да се носиш по гребена на вълната на добрия късмет. Щях да взема телескопа, да отида точно сега и да погледна в апартамента на Хелър.

Погледнах една карта на града, разбрах, че съм само на миля-две от Грейшъс Палмз. Облякох се в тъмни дрехи. Телескопът беше в тънък и дълъг калъф с дръжка, така че го взех.

Не след дълго пристигнах с такси до една жилищна кооперация. Точно на север от Грейшъс Палма. Беше една много тиха уличка. Кооперацията изглеждаше стара. Нямаше портиер, когото да подкупя да ме пусне на покрива. Имаше само дълга редица от излъскани месингови пощенски кутии.

Гений. Щях да си избера някое име на горния гтаж, за да ми отворят и тогава ловко да стигна до покрива. Апартамент на последния етаж — 22Б. И какво име — Маргарита Помпом Пизаз. Какво атрактивно име! Вероятно е вариететна актриса с много приятели, която е свикнала да й звънят късно през нощта. Натиснах звънеца.

Очевидно позвъняваха обратно и трябваше да вдигнеш слушалката. Иззвъня. Аз вдигнах.

— Кой е? — каза глас. Връзката беше лоша.

— Една стара изгора — казах, като се надявах качеството да е също толкова лошо по обратния път по жицата.

Езикът на бравата цъкна незабавно. Отворих вратата, качих се на асансьора и излязох на 22-ия ггаж. Имаше стълбище към аварийния изход на покрива в края на коридора. Тръгнах натам.

На половината път усетих, че една врата е открехната на верига. Беше 22Б. Един глас каза:

— Кой сте вие? — музикално.

През триинчовата цепнатина можех да видя част от женско лице. Трябва да беше на около 60! В гласа все още се усещаше нотка на добронамереност.

— Инспектор по покривите — казах аз.

— Какво? — без добронамереност.

— Инспектор по покривите — повторих. — Трябва ца проверя покрива.

— Искате да кажете, че не се качихте за една веселба?

Не, не. Бях твърде изтощен!

— Инспектор по покривите — казах, като потупах калъфа.

Вратата се затръшна. Силно! Е, както и да е. Бях чувал, че на тази планета ги има всякакви. Качих се по стълбите. Вратата на аварийния изход беше заключена. Отворих я майсторски. Водеше към покрив, разкрасен с високи климатични агрегати, които препятстваха ясните гледки.