Л. Хабърд - Врагът отвътре

Хелър не му обърна внимание. Той каза на момичето:

— Сега. Онова, на което ще те научим най-напред, е как да се освободиш от всяка хватка, която някой мъж може да ти приложи. После ще те научим как да нападаш. Не е лесно.

— Особено за мен — каза Бум-Бум навъсено.

Хелър каза на момичето:

— С практика можеш не само да научиш тези неща, но и да се научиш да се преструваш на безпомощна, когато всъщност си напълно способна да се справяш с мъжа — пиян или трезвен. Схващаш ли?

Очите на момичето блестяха ентусиазирано.

— О, да! Обещавам, че ще се уча и ще се упражнявам упорито! На другите момичета тук страшно им харесва! Казват, че никога вече не ги пребиват.

— Само мен ме пребиват — каза Бум-Бум с пъшкане.

Хелър отиде да им налее малко „Севън-ап“. Момичето каза на Бум-Бум с нисък глас:

— Бих си помислила, че той е създал тези трикове сам, просто за да пребива всички момичета. Страшно е готин, г-н Бум-Бум. Вярно ли е, казват, че е девствен?

Бях напълно и изцяло отвратен. Как само ги баламосваше Хелър! Правеше се, че сам е измислил неща! Учеше ги на Волтарианска невъоръжена борба! А освен това беше един треперещ глупак! Цяла къща, пълна с красиви жени, а той си губи време-то да ги учи как да се защитават! Предател за всички мъже навсякъде по света! Ами онези, които се кефят, само когато пребиват курви? Ами те? Безмозъчен „бибип“.

Един мъж трябва да владее положението.

Тих шум зад мен!

Главата ми се извъртя от телескопа!

Окъпана в червена светлина отдолу, Маргарит Помпом Пизаз стоеше на покрива точно до входната врата!

Беше с хавлия за баня на цветя!

Приличаше на шейсетгодишен демон от ада!

Но какво беше това в ръката й? Голямо смъртоносно оръжие! Въздушен пистолет!

Тя разбра, че е забелязана!

Вдигна пистолета! С ръмжащ тон на омраза каза:

— Горе ръцете! Това е последният ти шанс или ще стрелям! Да се подиграваш с моите страсти! Ти не си държиш на думата!

Тя направи свиреп жест с пистолета.

— С теб е свършено! Обадих се в полицията, че на покрива има снайперист! Полицията ще пристигне всеки момент и ще те направи на парчета! Така че това е последният ти шанс!

Дръпнах се назад. Имаше големи климатични агрегати, разпръснати по целия покрив. Ако можех да се оттегля зад някой от тях…

Придвижих се назад!

Тя стреля!

Куршумът удари чупливия телескоп отстрани. Полетяха искри от електрониката му!

И аз полетях!

Моментално се скрих зад един климатик.

Тя стреля отново!

Придържах се към телескопа. Можеше да ми послужи като оръжие!

Като се придвижвах рачешката, се оттеглих по нататък, използвайки всеки безопасен квадратен инч!

Тя ме следваше!

Главата ми за момент остана открита. Смъртоносното „пфт“ на въздушния пистолет се съедини с дрънченето на куршум, който се удари в никаква ламарина точно до главата ми!

Тя беше дяволски добър стрелец! Убиец! Може би наемна убийца на млади години!

Втурнах се по-нататък! Отново надникнах. Една хавлия за баня, която се развяваше като пелерината на отмъщаващ конник — тя ме следваше!

Друго смъртоносно „пфт“ и фатално „дрън“!

О! Това изискваше стратегия от висша класа! И тоя полицейски отряд на път за насам? Това изискваше План „Тройно X“ на Обединените шефове на групата за максимална национална бойна готовност! Може би атомни бомби!

Оттеглих се в широк кръг през лабиринта от климатици. Като крещеше с пълно гърло „Предай се Веднага, «бибипецо»!“ и „Джеронимо!“ всеки път, които стреляше, тя ме следваше.

За да се върна до вратата, която водеше към покрива и да избягам, трябваше да пресека три открити пространства. Набрах кураж. Втурнах се през първото.

Тя стреля! Пропуск.

Приготвих се да пресека второто. Тя се отдалечаваше на кръгове от вратата, водеща към покрива, за да намери по-удобна позиция за стрелба. Изчислих момента перфектно. Хукнах!

Тя стреля! Пропуск!

Свих се зад един климатичен агрегат. Погледнах последната открита зона. Опасна! Държах живота си и ръце! Но не можех да остана на покрива с този пищящ демон!

Събрах сили. Втурнах се!

Усетих мощен удар в бута! Щипеше!

Като разбрах, че не съм получил смъртоноим рана, скочих на стълбището!

Успях да затворя вратата точно когато поредната сачма се разби в нея!

Заключих я отвътре. Като взимах по шест стъпа ла наведнъж, полетях надолу по стълбите! Чукаше по вратата на покрива горе! Безпомощен яростен вой! Това даде криле на краката ми! След двайсет и два реда стъпала надолу нахълтах във фоайето.