Л. Хабърд - Врагът отвътре

И тогава от това четвърто поколение директно на световната сцена излязъл Делбърт Джон Роксентър. Черната овца. Един кандидат, останал незабелязан от никого, докато всички не загубили голямата изборна победа! Той очевидно бил запознат и следвал всичките принципи на първия американски Роксентър. И сега цитирам: „Бъди умерен. Бъди много умерен. Не позволявай по никакъв начин на доброто приятелство да те обсеби“. Един друг принцип: „Не се доверявай на никого!“

Накратко, млади господине, той възкресил основната политика на Роксентър. Изнудвай всекиго. Не толерирай никаква конкуренция. Мами всеки, включително и своето собствено семейство. Не ме цитирайте. Това е неофициално.

Този Делбърт Джон грабнал всички притежания на останалите Роксентърови и ги струпал на една купчина. Той дори убил леля си Тиманта, за да получи нейното наследство. Възстановил всички връзки, които някога са имали с когото и да било — банки, правителства, гориво, наркотици и всичко, за което се сетиш. Взел всички тези връзки в Свои ръце. Сам и лично. Неженен. Никога не се оженил. Нямал и намерение. А и защо ли да се жени, когато целият свят е негов до „бибип“!

Сега вие може да си помислите, че е твърде стар, за да се съобразяват с него. Но нека това не ви заблуждава. Той е един безкраен източник на хитрости! Той е най-ненаситният „бибипец“, когото някога съм срещал. Крив е колкото един тирбушон. Той разполага с вечната ми подкрепа!

Туидъл довърши питието си. Седна напред.

— И това е човекът, когото вие искате лично да видите — той заклати глава. — Даже ръководители на държави не могат да виждат Делбърт Джон Роксентър, когато поискат. — Той се облегна назад и се усмихна с усмивка на политик — напълно фалшива. — Та значи вие казвате всичко на мен и аз ще кажа на неговите адвокати.

— Добре, сър — казах аз. — Мога да говоря с неговите адвокати и сам. Един шеф от мафията ме увери, че вие можете да помогнете.

Ех, изгърмях този коз. Бях се надявал, че няма да се наложи да го използвам. Малко изморено той каза:

— Съюзите и мафията. Трябваше да се досетя. Сигурен ли сте, че това е в интересите на Роксентър?

— Ново евтино гориво, което заплашва неговия Монопол, не е ли от голям интерес — казах аз. — Аз само се опитвам да помогна.

— Добре — той хвърли поглед към бележката, написана от секретарката му. На нея бе името, изписано върху документите ми в момента. — Добре, Инксуич. Какво искате?

— Акредитивни писма като агент на Сената — казах аз. — Пълни, завършени и истински. — Тогава добавих и решителния аргумент: — Неофициално можете да вземете възнаграждението за себе си.

Лицето му просветна.

— А-ха! Далеч ще стигнете, Инксуич. Аз завеждам Сенатския комитет по енергйните кризи. През цялото време му правя услуги, задържам излишните доставки на гориво. Той ще види моето име и ще се види, че популяризирам енергично интересите на старите Роксентърови за следващите избори! Ново евтино гориво, а? Е, това е криза! — И той незабавно написа заповедта да ми се издаде всичко, от което имах нужда.

За разнообразие се радвах да видя някой друг да пише заповеди. Разделихме се като най-близки приятели.

И два часа по-късно имах всички документи, за които човек може да си помисли — за агент на Сената, включително правото да малтретирам всеки служител в страната и дори правото да нося и използвам оръжие — ограничено само от клетва да не стрелям по сенатори.

Хелър, казах си, дулото е почти опряно в гърлото ти. Всичко, което ти трябва, е едно здраво бутване, за да се омаже косата ти с врящ нефт.

Сега всичко, което трябваше да направя, беше да отлепя Утанч от Вашинггон.

След два дни, понеже Утанч не показваше никакви признаци, че има намерение да продължава с пътуването, прибягнах до един гениален ход. С помощта на вашингтонските таксита, тръгнах след нейната лимузина. Беше лесно да се направи: скачах в някое такси, размахвах акредитивните си писма на сенатски агент и казвах: „Следвайте онази лимузина!“, а таксиметърджията казваше: „Ох, вие, «бибипанн» ФБР-та!“ и тръгваше след лимузината.

Успях да видя доста от Вашинггон. На няколко пъти минах покрай голямата рекламна табела, която се извисява над Пенсилвания Авеню:

Реших да не купувам нищо. Но се забавлявах с идеята да отида и да намеря Стюпуиц и Молин и да им кажа като един федерален агент на друг как Хелър ги беше измамил, но тъй като подигравателния смях можеше да роди професионална ревност, която да доведе до застрелването на сенатор Туидъл и моето лишаване от документи, се въздържах.