Л. Хабърд - Врагът отвътре

Макар че вече беше есен, на покрива беше малко горещо. Но изглежда на Джими Канавката това не му правеше впечатление. Той очевидно беше добре трениран в стоене и чакане. Добре обучен отмъстител.

Слънцето залезе. Не говорехме. Излязоха звезди. Това не предизвика никакъв коментар.

Една кола паркира пред хотела. Излязоха трима мъже. Този в средата изглеждаше доста отпуснал. Влязоха в хотела.

След малко лампата в стаята светна.

— А, я гледай! — каза Джими Канавката.

Гунсалмо Силва, който ясно се виждаше през прозореца, бе довлечен през вратата. Беше в безсъзнание.

Двамата мъже му свалиха дрехите. Сложиха го в леглото и го покриха със завивките. Виждахме края на леглото.

Джими Канавката извади нож и пистолет. Толкова се бе съсредоточил в работата си, че трябваше ца му напомня:

— Списъка — казах аз.

Бръкна в джоба си. За всеки случай бях насочил Кобра-та в джоба към него, ако реши да извади нещо друго. Беше списъкът.

— Двеста имена — каза той. — Всичките са стабилни, само чакат да дойдат. Последният в списъка е брат ми в Хобокън. Изпращай комисионните на него. Той е най-изправният човек в семейството — боклукчия. Ако забравиш да платиш, ще се върна за теб при следващото пътуване.

— Честността е най-добрата политика — казах аз. — За мен е удоволствие да работим заедно.

Той кимна.

Слязохме надолу през вратата.

Джими Канавката се насочи към външното стълбище към стаята.

Макар че всички ме познават като страстен почитател на такива зрелища, предпочетох да имам алиби.

Тръгнах по улицата и влязох в един бар. Поръчах си кола. Бях готов да прекарам там половин час в разговор с бармана за времето. Но не стана.

Един изстрел гръмна горе по улицата.

След това още два!

Боже мой, какво използваше Джими? Оръдие?

Останах си на мястото. Чу се полицейска кола. Тичащи стъпки. Гласове и викове.

— Много е шумно тази вечер — казах на бармана.

— Не мога да проумея — каза той. — Та ти беше тук, Султан бей.

— Естествено — казах. Дадох му по-малко бакшиш, за да запомни.

Като приключихме със спора, излязох на улицата. Пред „Сагланмак“ се бе събрала голяма тълпа. На вратата стоеше ченге.

Тръгнах в противоположна посока и се качих на такси. Шофьорът ме свали пред болницата. Влязох.

Бях страшно учуден на видя сестра с бяла престилка на рецепцията. Изглеждаше компетентна, хубава брюнетка. Но беше страшно млада.

— Кого желаете да видите? — професионално запита ря.

За малко да кажа „Прахд“. После се сетих, че му бяхме дали документи на умряло мъжко бебе и че бе „получил образованието си в чужбина“. Как беше името? Не можех да се сетя.

— Новия началник на болницата — казах аз.

— А, доктор Мухамед Ататюрк. Имате ли час? По-добре да ви насоча към дежурния лекар.

— Той ми е приятел — бързо казах.

— Ще струва триста лири — каза тя. — След прегледа ще ви съобщим точната сума. Това е депозит.

— Мислех, че клиниката е безплатна!

— Само за тези, които не могат да платят. Вие изглеждате платежоспособен. Дойдохте с такси. Ако не платите, няма да ви дам час.

— Извикайте го тук, отвън! — казах аз с гробовен глас.

Сигурно е било малко височко. Прахд подаде глава от кабинета си. Каза:

— Всичко е наред, сестра Билдирджин. Това ебизнес среща.

Тя с неохота ме пусна. Като влязохме в офиса му.

Казах:

— Какво, по дяволите, е това?

— Името й означава пъдпъдък. Стори ми се много хубаво — каза Прахд.

— Още една заплата? — попитах аз.

— Ами да, защо не. Тя е дъщеря на най-видния доктор в града. Синът му пристига тук от Истанбул утре сутринта да си довърши стажа при нас. Но от тамошното училището за медицински сестри ще дойдат само още пет сестри.

— Кой е този „дежурен лекар“? — попитах.

— О, това съм аз, когато нямат пари.

Забелязах, че на една странична маса имаше голям поднос с изядена вечеря, която сигурно е била в огромно количество.

— Какво, и в ресторантите ли правиш сметки?

— О, не — каза той. — Вие ми казахте да пестя. Затова само наех двама готвача, трима миячи на чинии, перачка и майстор готвач. Не искат много пари. Само повечко храна, за да я носят вкъщи.

— Виж какво — казах аз, — онова момиче там ще ти краде пациенти и ще ги насочва към баща си. А синът, като дойде…

— О, аз смятам да го обуча в целулогия! — Очите му изведнъж просветнаха. — Офицер Грис, смятам, че мога да прочистя тази област от туберкулоза и трахома! А после и цяла Турция! А после цяла Ма-ла…