Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Доктор Битълстифендър! — остро казах аз. — Очевидно в обучението ти са пропуснали курс по финанси. Доктор Гирант Слахб често казваше: „Закъде, но дяволите, е целулогията без пари?“ Ето какво!

— Ама тя се опита да ви вземе такса, нали? — слабо запротестира той.

Седнах.

— Прахд, мисля, че се нуждаеш от основно ориентиране във фактите на живота. Не трябва да търсиш пари от мен, трябва да печелиш пари ЗА мен, млади доктор Прахд.

Видях, че изглежда шокиран.

Умея веднага да се възползвам от такива ситуации.

— За да мога да финансирам ликвидиране на болестите — добавих.

В очите му моментално се появи обожание.

— Значи не съм сгрешил, като поръчах две нови линейки и шофьори за тях.

Божичко!

Нямаше смисъл да се разговаря с него по някои въпроси. Беше прекалено глупав. Извадих списъка на Джими Канавката.

— Тук има двеста имена. В списъка има и телефонни номера. В Париж, Ню Йорк, Лае Вегас и Рио и бог знае още къде. Направи им график да идват тук по двайсетина наведнъж и се заемай с работа!

Взе списъка. Изглеждаше объркан.

— Сега пък какво има?

— Не зная как да използвам тукашните телефони.

Грабнах си листа. Като видя малоумни, веднага ги познавам.

— Аз ще го свърша!

Хванах дръжката на вратата.

— Няма нужда да се връщаш пеша до вилата — викна той: — Моят шофьор ще те откара с колата ми!

И, да го „бибип“, отпред чакаше ново Омни с униформен шофьор, който ми отвори вратата.

— Къде желаете да отидете, Султан бей?

Казах му, че може да върви в който и да е от адовете, в които ходят мюсюлманите, и тръгнах пеша. Ще им покажа на тях!

Разходката ме поохлади. Прахд пилееше реки от пари. Никакви приходи.

Седнах със списъка. Какво да правя с него. Замислих се. Националната агенция за сигурност следи всички международни разговори. Може би не беше разумно да се обаждам оттук. Може ченгетата да проследят гангстерите дотук, даже ЦРУ, което е още ио-лошо. Аз си имах достатъчно разправии с убийци гази вечер.

Да. Написах ясни указания да се използват пратеници и в никакъв случай телефонни обаждания. Написах точно какво да се прави. Закодирах инструкциите, както и списъците. Изтичах но дългия тунел до кабинета на Фахт бей.

— Изпрати това до организацията ни в Ню Йорк. Веднага.

Взе листовете.

— Предполагам, че знаеш какво вършиш, Султан Пей. В момента около нас се вдига много шум, повече, отколкото можем да понесем. Преди малко в града се стреляше. Току-що ми се обадиха. Къде беше?

— В един бар, пиех кола и мога да го докажа — казах аз.

— Обзалагам се, че можеш — каза той.

Все пак занесе листовете до машината си и ги изпрати.

Но съдбата не бе престанала да ме налага. Като се обърнах да тръгвам, Фахт бей каза:

— В килиите имаш още един затворник. Капитан Холц ми се обади от един публичен дом в Истанбул днес следобед и каза, че имал заповед да върне затворника обратно на Волтар. Пита дали имаме още един чифт окови.

Ту-ту! О, небеса, никога ли няма да се свършат тези неприятни задължения!

— Добре — нетърпеливо казах. — Ще ида да го разпитам сега.

Излязох. Нямах кола, затова тръгнах пеша и хладната вечер към бараките на археологическите работници. Обадих се на дежурния офицер и влязох ме в хангара.

Пред килията офицерът от стражата попита:

— Искаш ли да остана? Доведоха го във вериги. Сигурно е доста буен.

Реших по възможност да се покажа силен и твърд.

— Мога да се оправя с него — казах. — Въоръжен съм.

Офицерът отключи вратата на килията и се отдалечи.

Включих осветителните платки на килията. Ту-ту се събуди, видя ме и започна да реве. Видът му не приличаше на нищо.

— Шест ужасни седмици в ужасен кораб с ужасен екипаж, всеки се мъчеше да се добере до мен — каза той. — А сега и ти!

Сълзите се стичаха по хубавото му лице.

Ударих му шамар. Мразя хомосексуалисти. От тях ми се обръщат червата. Самата мисъл мъж да прави любов с мъж ме кара да позеленея!

— Имам две пощенски картички — казах аз. — Една за теб и една за Одур. Ако не ги пуснете при пристигане, майките ви автоматично загиват.

Сълзите станаха реки.

— Така че, ако искаш тези картички да продължават по магическата поща — казах аз, — ще престанеш да хленчиш и ще кажеш всичко — ясно и разбираемо.

Помоли ме за разрешение да иде до тоалетна.

В килиите няма много лично пространство. Накара ме да се обърна с гръб.

Най-сетне се успокои и седна на каменната пейка което значеше, че издаваше дълги, покъртителни хлинания.