Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Какво направи? — казах аз. — Каква беше тази реч?

— Реч, произнесена от Кемал Ататюрк в началото на революцията — каза Прахд.

А, Кемал Ататюрк. Турците го обожаваха. Познали са речта и са спрели, за да слушат.

— Ох — казах аз. Правеше нещо в носа ми.

— Не мърдайте, ако обичате.

— Ами какво стана с безплатната клиника? — попитах и потръпнах от мисълта за разходите.

— О — каза Прахд и бръкна още по-навътре в носа. — Казах им, че всичко е безплатно.

— Ох.

— Казах им, че в крайна сметка това е тяхната болница, така че те трябва да подготвят всичко и да действат като сестри и изобщо като персонал. Решиха, че е чудесно.

— Ох, ами онези доктори?

— Назначих ги всички като квалифициран състав По няколко часа дневно срещу високо заплащане.

— Ох — казах аз. И не защото ме беше заболяло. Изведнъж тази болница се оказа огромен разход, не печалба! — И как реши, че имаш правомощията да решаваш всичко това?

— Снощи ми казахте, че отговарям за болницата — каза Прахд. — Така че, направих точно каквото мислех, че ще искате, офицер Грис. Да излекувам болните. Да помагам на бедните и нуждаещите се. По-добри отношения с племената на този примитивен край на планетата. Възхищавам ви се за широкия обхват в междузвездните отношения. От днес ли започва заплатата ми?

— О, боже!

— Мога да говоря и италиански — убедително каза той.

— Откъде да знам, че можеш да лекуваш? — рязко казах аз. — Току-що започна тестовете. Има някаква минимална възможност да ти се плати, когато болницата започне да печели пари. Истински пари!

Започна да бърка по-силно в носа ми.

— Ох!

Понеже пуловерът ми целия бе в кал, Прахд взе една бяла престилка и ме наметна.

— Искам да ви разведа из болницата, защото има проблеми — каза той.

Настръхнах. Как може да има проблеми? Аз сам бях изработил плановете. Отне ми много време.

Последвах го навън. Опашката постепенно се придвижваше в чакалнята и всичко изглеждаше спокойно.

Тръгнахме но един коридор. Операционна, не напълно обзаведена. Приемни кабинети, не напълно обзаведени. После много врати. Отделения. Огромен брой. Понечих да вляза в едно.

— Не — каза Прахд. — Пълно е.

— Вече толкова много пациенти?

— Не, не. Всички отделения и стаи са пълни с оборудване. Екипажът и аз работихме цяла нощ. Но успяхме само да сменим етикетите и да ги преместим. Тук има достатъчно оборудване и запаси, за да се поддържат няколко болници, и то години наред. Това исках да ви покажа. Нямаме място за пациенти. Всичко е заето за склад. Имам нужда от още една сграда, където само да държа оборудването. И едно голямо хладилно помещение, когато започна да изграждам култури и клетъчни банки.

Той не знаеше. Натиснах един бутон. Откри се стълбище. Заведох го долу в мазето.

Беше цял болничен комплекс, сам за себе си. Имаше и много индивидуални стаи.

Той беше удивен.

— Какво е това? Тайна болница под болницата?

— Точно така — казах аз. И му казах за главния план за промяна външността на гангстери и издирвани.

— Приличат на килии — каза той.

— Това е, за да могат да се чувстват като у дома си — казах аз. — Ще можеш ли да се справиш?

— О, никакъв проблем. Просто трябва да върви и горната болница.

— Тя е за прикритие.

— Но това все още не оправя проблема със складовото пространство, офицер Грис. Нито с хладилното помещение. Дори напротив, така стават още ни необходими заради повечето култури, които ще фибва да разработвам, смяната на отпечатъци от пръсти, ларинкси и така нататък.

Виждах, че се държи като муле. Качихме се горе, където си бе устроил офиса. Беше хубав офис. Имаше телефон, при това свързан. Обадих се на строи-телна компания „Мудлик“ и веднага ме свързаха с директора.

— Мисля, че едно от финансовите условия на доктора не е изпълнено.

— Разходите надхвърлиха очакванията — каза той.

— Ще ми трябва още един голям склад и хладилно помещение.

— Ако има още половин милион щатски долара, разходите ще бъдат покрити — каза той.

Боже мой, тази болница ми излизаше много скъпо!

— При същите условия — казах аз.

— При същите условия — съгласи се той.

— Направете плановете и започвайте работа.

— Ти си богат — отбеляза той.

— Но гледай ти да не станеш прекалено богат — казах аз. — Около болницата има страшно много кал.

Затворих. Е, все пак милосърдните болници си имаха добрите страни.

Сега комисионната ми ще бъде половин милион щатски долара.