Л. Хабърд - Врагът отвътре

Грабнах фактурата от ръцете на един от екипажа. Не беше един лист, а три. Единият съдържаше нещата, които използвахме при вдовицата Таил, другия беше от първата покупка. Имаше и трети! Боже мой! На какво ли не са способни корумпираните началници! Ломбар бе учетворил поръчката от Занко, за да спечели още милион и половина кредита комисионна за себе си! Сега тук имаше достатъчно целулолически принадлежности, за да се обработи цяла армия. Две армии! Освен това бяха учетворили и всички дреболии, които бях поръчал между другото, без да ми трябват. Никой не знаеше какво може да има в растящата грамада. Сигурно „Бликсо“ не би могъл да побере и грам повече.

Но изведнъж се сетих! Мръсни мошеници! Не са ми дали допълнителните трийсет хиляди кредита, които се полагаха лично на мен! Тъкмо смятах да се втурна и да напиша едно гневно писмо, когато Фахт бей каза:

— Искаш да кажеш, че всичко това заминава за болницата?

— Да, да, махнете етикетите. Накарай хората си да се размърдат.

— Но така ще изчезне номерацията и маркировката — каза той.

О, по дяволите! Подробности, подробности. Попитах един от екипажа:

— Къде е този Прахд Битълстифендър?

Той не го знаеше по име, но като го описах, отиде и го изведе от кабината му. Висок и кльощав, той се появи отгоре на стълбите, олюляващ се под тежестта на багаж и записки.

— Ти поемаш болницата! Тези етикети не могат да останат така, ще ги видят хората. Смени ги и натовари всичко това в камиони.

— Здравей, офицер Грис — каза той. — Мога да говоря на турски. Слушай. Сега говоря на турски. Откога започва да ми тече заплатата?

Пак понечих да се втурна да напиша гневното писмо. Един от екипажа ме спря.

— Къде да го оставим този?

Носеха носилка. Някой дълбоко заспал. Злобното лице на Гунсалмо Силва, което не беше по-хубаво в състояние на покой.

— В килия. Коя да е. Не го будете засега. По-късно ще се погрижа за него.

Пак се опитах да се измъкна. Двама от екипажа извеждаха някого. Във вериги, увити в плат и заключени. Едва ходеше. На главата му имаше чувал.

Единият попита:

— Какво да го правим?

Свали чувала. Беше Туола, Ту-ту, от моя офис. Като ме видя, започна да плаче на секундата.

— Затворете го в килия — казах аз. — Ще ви покажат къде са килиите за арест. Никой да не говори с него, абсолютно никой.

Пак се опитах да тръгна. Един от екипажа каза:

— Има към двеста фунта разни документи в кабината му. Какво да ги правим?

— Пренесете ги в офиса ми. И недейте да вадите новече никого от кораба. Имам работа.

Най-сетне се измъкнах.

Седнах и написах най-отвратителното и гневно писмо, което можах. До Занко. Дължаха ми трийсет хиляди кредита и се опитваха да ме измамят. И не само това. Написах им, че са ме лишили от възможността да купя с тях злато! Злодеи!

Чак тогава се почувствах по-добре. „Бликсо“ беше пристигнал. Глупаво се надявах, че неприятностите ми са свършили. Едва сега започваха!

Златото ми пристигна и аз най-спокойно си спах до сутринта.

Карагьоз енергично ме разтърсваше за рамото.

— Султан бей! — повтаряше той. — Ела бързо. Може би бунт!

Станах от леглото. Обух панталон и ботуши и намъкнах дебел пуловер. Затичах след Карагьоз.

Фахт бей чакаше в кола пред портата. Държеше вратата отворена. Светлината едва стигаше, за да видя лицето му, но то бе бяло като платно.

— Болницата! — каза той и шофьорът отцепи натам.

— Започнаха да се събират от ранни зори. Чули са, че болницата ще отвори днес.

— Кой?

— Майките.

— Защо?

— Заради табелата.

Казах:

— Не виждам нищо тревожно в това.

— Така ли? — попита той. — Ако изгубим подкрепата от майките в този район, притока от рождени свидетелства ще секне. Така че, внимавай как се отнасяш с тях.

— Аз ли? А останалата част от служителите на Апарата? Това не е ли ваша работа?

— Това е твоя болница. Не я съгласува със Съвета На офицерите.

— Все аз трябва да правя всичко! — оплаках се.

— И внимавай как ще се справиш с предната линия.

— Каква предна линия?

— Местните лекари и помощниците им.

Като пристигнахме, пред болницата се бе събрана голяма тълпа. Повечето бяха майки и деца. Седяха послушно, както често правят турците. Те са много послушен и покорен народ, особено преди да избухнат. Покорни са пред волята на Аллах. Но Аллах очевидно иска свещени войни при най-малкия повод.

Проправих си път през тях. Много хора кашляха. В Турция туберкулозата е масово разпространена. Към мен се обръщаха очи. Болни очи. Трахомата също е масова болест в Турция. От време на време виждах характерните изкривени крайници и неизбежните рани.