Л. Хабърд - Врагът отвътре

Минаха почти две седмици от ежедневното учене и киснене във фоайето. Изведнъж последва рязка смяна.

Една сутрин стана много рано. Отиде с метрото до Нюарк и се запъти към гаража „Джифи-спифи“. Майк Мутационе извади глава от един багажник и емоционално се поздравиха. Заговориха за това и онова, включително и за идеята на Майк да направи Хелър католик. А Хелър се защити:

— Откъде знаеш, че душата ми вече не е спасена?

Майк изглежда нямаше отговор на това, затова минаха на служебни въпроси.

Хелър искаше да наеме гараж. Майк му каза, че няма проблеми, имали няколко наоколо, където държали „пресните“, преди да им „сменят физиономията“. Майк сам го разведе с колата, видяха ги и Хелър си избра един, който се заключваше много здраво. И го нае.

После се върнаха в гаража и отидоха да видял Кадилака на Хелър. Работата напредваше, но новия двигател все още не бил „модифициран да вдига 190 мили в час“. Но Хелър не го интересуваше новия двигател. Искаше да види стария, който беше изваден върху някаква маса.

Хелър изигра на Майк малък номер по своя типично точен и бърз начин. Искаше старият двигател и още един радиатор да бъдат качени на влекач. Искаше да се прикачи бензинов резервоар. Искаше и спирачен барабан около връзката на двигателя с в-образната тръба.

Озадачих се. Защо му беше да прикачи към влекач двигател, който няма да движи влекача?

Майк каза:

— А, лесна работа. Ей там имаме един влекач, Който един „бибип“ глупак открадна. Как да продадеш количка за багаж? Имаш го. Тук имам две свободни момчета. Още този следобед ще ти изпълним поръчката.

Хелър му даде пари и му каза като свърши с работата да го премести в новия гараж. Ненормален. Не само, че искаше превозно средство, което нямаше да може да върви, но щеше да го държи и в частен гараж. Нищо чудно, че този Майк иска да го прекръсти в друга религия. Беше прекалено луд в сегашното си състояние.

Хелър излезе да пазарува, след като се сдоби с два адреса и купи голяма бутилка кислород и още една бутилка водороден газ. Каза им да ги изпратят в гаража.

Върна се в Ню Йорк и продължи с обичайните си разходки, но рано на следващата сутрин замина за Нюарк с голяма чанта инструменти.

Отиде в гаража. Там го чакаха влекачът и бутилките с газ. Облече бял работен комбинезон и се захвана за работа.

Остави вратите на гаража отворени. Постави измервателен уред на спирачния барабан зад двигателя. Запали и започна да следи показанията на уреда. Даваше все повече газ. Шумът, вибрациите и пушекът бяха ужасни.

Пак си играеше. Винаги можеш да разчиташ на хората от Флота, когато става въпрос да си играят с машинарийки.

След това свали карбуратора, но си сложи ръкавици да не се опари.

Свърза регулаторите и маркучите с кислородната и водородната бутилки.

Направи метална поставка на мястото на карбуратора, проби две дупки и свърза маркучите.

Изпълнението беше доста грубо. Сложи си газова маска, за да може да работи.

Запали!

Двигателят работеше!

После смени бутилките и започна да подава налягане на спирачката. Постоянно си записваше измерванията. С помощта на друг измервателен уред започна да следи газовете, които излизат от ауспуха. Така нагласи двете клапи на водородната и кислородната бутилки, че измерванията на ауспуха станаха нула, а на спирачката — максимални.

Вече беше станало късно. Той разкачи всичко, свали си комбинезона и тръгна. Още една загадка. Какво беше всичко това?

Но едно нещо беше сигурно. Беше щастлив. Даже си подсвиркваше по пътя за метрото към Ню Йорк. Беше научил нов трик.

Твърде бързо напредваше. Знаех, че го прави напук на мен, да ми се подиграе, че трябва да отложа убийството му.

Чувствах се ужасно.

Точно когато си мислех, че по-лошо от това не може да стане, пристигна „Бликсо“. Това съвсем разпръсна сегашното ми объркване. Беше осем вечерта по турско време. Тъкмо се чудех как да избегна безсънната нощ в самотното ми легло, когато прс дупредителното табло в тайния ми офис започна да просветва:

Можеше да бъде само „Бликсо“. Изведнъж се сетих за златото и се зарадвах. Бях обещал на капитан Волц бутилка уиски, като пристигне. Той бе сред офицерите, които никога не забравят такива неща. Бутилката, която бях приготвил, беше открадната. Може да не иска да ми даде златото!

Бързо позвъних на шофьора на таксито.

— За бога, бързо ми донеси бутилка скоч.