Л. Хабърд - Врагът отвътре

— Какво мога аз да направя?

— Те отстояват правата си. Ако не получат исканото, не мога да отговарям. Така че най-добре да се съгласиш с исканията им.

— За какви права става въпрос?

— Да могат да пиратстват, естествено.

— Виж какво — казах аз. — Хайде да бъдем разумни. Тези пилоти убийци стават доста нервни, когато влекачът е във въздуха.

— О, това ли — каза Стаб и с лекота отхвърли с жест на дебелата си ръка влекача. — Той няма въоръжение. Не може да носи плячка. Кой ти говори за влекача.

Махна ми с ръка.

Заведе ме в малко помещение в хангара. Всъщност това беше склад, където години наред се бяха събирали боклуци и прах.

Стаб заобиколи големия хълм отпадъци. Посочи към няколко много стари, избелели от времето каси. Имаше страшно много такива.

— Знаеш ли какво е това?

Нямах ни най-малка представа.

— Това е „линеен скачач“. Докато някои други си пренебрегваха задълженията, аз не стоях със скръстени ръце и проучих как се е озовал тук. Бил е напълно разглобен и пренесен от Волтар. И — многозначително добави той, — така и не са го сглобили.

— Какво е това „линеен скачач“? — попитах аз.

— Това е страхотно чудо, ето какво е. Разработени са от волтарианската армия. Използват ги на въоръжение. Могат да повдигнат стотонов блок артилерия, да прескочат вражеската линия и да го поставят зад врага, след което да ги обстрелват в тил.

Съвсем не разбирах. Тук нямаше вражески сили, нито артилерия, която да бъде премествана.

— Мисля — каза Стаб, — че на някой в твоя отдел, може и да е на шефа ти, му е хрумнала хитрата мисъл — понякога и такива неща стават при офицерите, — че това може да се използва при пренасяне на големи количества наркотици през границите на тази планета. Взели са един от армията и са го пренесли тук на части.

— Сигурно така е станало — казах аз и огледах избелелите сандъци.

— Да — каза Стаб, — само че като повечето идеи на офицерите, с които се убиват хора и се оплескват цели операции, това няма да стане. Товарът се повдига с помощта на лъчи и се пренася. Той не е защитен от нищо и може да бъде засечен и от най-елементарния радар. Работи само в атмосфера — защитата от налягането в летателната кабина е минимална и не може да се издига много нависоко. Затова така и не са го сглобили.

— Значи е безполезен — казах аз.

— А, не — каза капитан Стаб. — Това е най-страхотното пиратско оръжие. С лъчите му мога да вдигна цяло село и да отлетя с него. Мога да повдигна цяла банка, да я обера на десет хиляди фута височина и да пусна долу боклука. Ако не носи товар, невъзможно е да го засекат. Така че не е безполезно. Направо е безценно!

Погали един сандък.

— Мога даже да измисля някакво перде, което да покрива товара и да пренасям оръжие за бунтовници. Това нещо е цяло състояние! Но така и не се е намерил един офицер, който да попита един умен и отдаден на работата подофицер какво може да се прави с тази машина. В армията пръскат оръдията с абсорбопокритие. И мисля, че това е известно в Апарата. Не го пише в указанията. В крайна сметка важен е опитът, а не знанията на теория.

Обзе ме чудно вдъхновение как да сложа край на бунта.

— Колко време ще трябва, за да се сглоби това нещо?

— Ами, разглобено е до последния болт. Ако здраво работим в свободното от хвърляне на зарове и пиене време — да речем по два часа на ден — ще ни трябват няколко месеца.

— Започвайте — казах аз. — Веднага започвайте!

— Страхотен си, Грис. Нищо, че си офицер. Ще ти покажем, че когато става въпрос за бизнес, няма равни на нас. Ако някога сглобим това нещо и то проработи, ще имаш доста приличен дял от плячката.

Тупна ме приятелски по гърба и отиде да каже на екипажа.

Олекна ми. Справих се с бунта по съвършен начин.

Но въпреки това съдбата не бе благосклонна. Едва бях влязъл в тунела, който водеше до офиса ми, когато изведнъж ме спря Фахт бей.

— Имам да ти докладвам нещо.

За бога, знаех си, че не трябва да идвам на това място.

— Трябва да ускорим производството на хероин — каза Фахт бей.

— Защо, та вие и сега работите с максимална мощност!

— Знам — каза Фат бей. — Много ми е неприятно да го кажа, но сме на загуба с една торба от двадеста и пет фунта.

— И какво — казах аз. Да ги „бибип“ тези счетоводители.

— Пазачът казва, че някой я е откраднал.

— Ами, просто не са били преброени правилно.

— Не — каза Фат бей. — Никога преди не се е случвало такова нещо, а това е трети случай за последните пет дни. Някой краде от запасите хероин и то сериозно. И то някой от базата.