Дейвид Уингроув - Бялата планина

Всичко това беше толкова безлично. Сякаш следяха нещо неодушевено — някаква друга машина, която можеше да бяга. Но Чен бе видял жената отблизо; бе я погледнал в очите и се бе взирал в лицето й, докато Дебренцени оперираше. Беше видял колко е уязвима.

И колко силно е човешкото в нея…

Беше включил нагревателя на костюма и беше спуснал визьора, ала въпреки това краката му бяха ледени, а бузите — замръзнали. Сега от планината вееше студен вятър и разкъсваше мъглата на места, ала общо взето тя си оставаше плътна, сякаш зрението му не беше наред.

В шлема му се разнесе слабо жужене, след това се чу глас:

— Тука се вдига. Сега виждаме цялата планина чак до върха.

Чен погледна нагоре към хълма, като че ли се опитваше да проникне с поглед отвъд гъстата мъгла, после отново погледна към Дрейк.

— Ами сега?

Дрейк кимна разсеяно, след което каза в микрофона си:

— Движете се в граница от сто чи . Като че ли е спряла. Густафсон, ти тръгваш на север от нея. Палмър, заобиколи от изток. Ние с Тон Чу поемаме другите точки. По този начин я обкръжаваме отвсякъде.

Дрейк се обърна и погледна към планината.

— Добре. Дай да го изпробваме това нещо както трябва.

Чен заговори зад гърба на Дрейк:

— Следачът трябва да е вграден в дисплея на визьора. Когато се катериш, това нещо е уязвимо. Пък и неудобно.

— Прав си — отговори Дрейк и започна да се изкачва. — Голяма досада. Трябва да го направят част от стандартното оборудване за глава на силите за сигурност с директно компютърно управление от разстояние.

— Искаш да кажеш, да сложат и на стражите жици в главите?

Дрейк спря. Мъглата обви фигурата му.

— Защо не? Така координаторът може да е на разстояние, извън обсега на опасността. И екипът ще е по-малко уязвим. Беглецът не би могъл да се добере до главата, до мозъка на операцията. Има смисъл, не смяташ ли?

Някъде по средата на пътя Дрейк спря и посочи:

— Ей там. Продължавай да вървиш, докато не стигнеш на юг от нея. Тогава спри и чакай. Ще ти кажа какво да направиш.

Чен тръгна бавно по трудния терен, после спря — екранът му сочеше, че се намира точно на юг от следата, приблизително на сто чи по-надолу. Даде сигнал и зачака, докато другите потвърдят, че са по местата си. Мъглата се беше разсеяла там, където беше застанал, и той виждаше и Густафсон, и Палмър. От бегълката нямаше и следа.

Гласът на Дрейк прозвуча в ушите му:

— Бъди готов всеки момент. Започваме от тебе.

Чен зачака, докато мъглата бавно изтъняваше около него. След това съвсем изведнъж планината надвисна над него — върховете близнаци Кебо и Мауензи бяха бели на фона на яркосиньото небе. Разтрепери се, загледа се нагоре и забеляза и другите на склона.

— Виждам те — обади се Дрейк, преди да успее да си върне дар-слово. — Добре. Сега се изкачи малко по-нагоре по хълма. Ще я обкръжим на около петдесет чи . Палмър, Густафсон, направете и вие същото.

Чен бавно тръгна напред — усещаше как и другите се приближават. Пред него се извисяваше стръмен перваз от гола земя. Щом го приближи, ги загуби от поглед — първо Дрейк, после — и другите двама.

— Ще трябва да се изкача горе — обади се той в микрофона. — Оттук не виждам нищичко!

Изкатери се и застана на равното над перваза, където започваше да расте гъста трева. Сега се намираше само на двайсет чи от сигнала на следача. Останалите си стояха на петдесет чи и го наблюдаваха.

— Къде е? — попита той, този път по-тихо.

— Точно където следачът показва, че е — обади се Дрейк в ухото му. — В тази вдлъбнатина точно пред тебе.

Беше я видял вече, но му се стори твърде плитка, за да може жена да се скрие в нея.

— Палмър? — пак беше Дрейк. Чен се заслуша. — Искам да провериш с ръчното устройство сигнала за лявата ръка. Обърни я бавно наляво.

Чен изчака, вперил поглед в плитката яма пред себе си. Като че ли не се случи нищо.

— Добре — обади се Дрейк. — А сега ти, Густафсон. Натисни и двете копчета едновременно. Натисни ги здраво за около двайсет секунди. Става ли?

Този път от вдлъбнатината се чу шум. Тихо стенание, което ставаше все по-силно с всяка изминала секунда. След това рязко секна. Чен трепна.

— Какво беше това?

— Просто проверка — отговори Дрейк. — Всеки наш сигнал е двупосочен. Те препредават, но имат и втора функция. Този на Палмър прекратява всякаква моторна активност в мозъчната кора. Този на Густафсон работи в така наречената „врата на болката“ — стимулира нервите в основата на мозъка.