— Но във Файла пише, че…
— О, не че тези неща не са съществували, просто не са съществували нито по едно и също време, нито на едно и също място. Освен това дори и тогава е имало Градове — тук, по Източния бряг.
— Градове… Но аз си мислех, че…
— Мислил си си, че хан са изобретили градовете? Не. Градовете са били в кръвта на човека още от зората на цивилизацията. Ами че Централата на силите за сигурност в Бремен не е нищо повече от копие на Великия зикурат в Ур, построен преди повече от пет хиляди години.
Левър не помръдваше. Наблюдаваше Ким втренчено, със странно напрегнат поглед. След миг поклати глава и тихичко се изсмя.
— Ама ти наистина си го написал, а?!
Ким кимна, после отново се обърна към гоблена.
— А това… — наведе се и посочи надписа в долния край на картината. — Това също е погрешно.
Левър се наведе напред и се втренчи в надписа.
— Как така погрешно?
— AD. Това не значи онова, което е написано тук. Това отново е лъжа на Цао Чун. Той изобщо не е роднина нито на император Цао Хе, нито на който и да е император. Така че всичките тези приказки за Прародителските династии са пълни глупости. Същото е и с ВС. Това не означава „Преди Жерава“. Всъщност Цао Хе, „Жеравът“, за когото се твърди, че е основал династията Хан и е прародител на всички последвали династии, всъщност никога не е съществувал. В действителност Лиу Чу-цу, известен също и като Пин Ти, е бил император по онова време — и е бил дванадесетият император на великата династия Хан. Така че нали разбираш, хан са адаптирали части от собствената си история почти така радикално, както са променяли и тази на Запада. Наложило им се е — за да изглежда всичко смислено и последователно.
— И какво всъщност наистина означават тези букви?
— AD… това значи Anno Domini . Така е на латински — на Та Цин — „Годината на нашия Господ Бог“.
— Нашият Господ Бог?
— Исус Христос. Нали знаеш, основателят на християнството.
— А-ха… — но Левър като че ли беше объркан. — Ами BC? И това ли е на латински?
Ким поклати глава.
— Не, това значи „Преди Христа“ 2 2 На англ. AD — After death — „След Христа“; тук: Ancestral Dynasties — „Прародителски династии“; BC — Before Christ — „Преди Христа“; тук: Before the Crane — „Преди Жерава“ — бел.пр.
.
Левър се разсмя.
— Но това е абсолютно безсмислено. Защо е тази езикова смес? И защо, в името на всички богове, хан ще приемат християнското летоброене?
Ким се усмихна. Като се замислиш, наистина не беше особено смислено, но си беше така — така е било повече от сто години, преди на сцената да се появи Цао Чун. Ко мин — комунистите — бяха приели западния календар, а когато Цао Чун бе пренаписал историята на Чун Куо, беше решил, че ще е най-лесно да запази старото летоброене. В края на краищата то осигуряваше на историците му истинско чувство за непрекъснатост — особено след като му беше хрумнала идеята да твърди, че то датира от първата истинска династия на хан , управлявана, разбира се, от неговия прародител Цао Хе, „Жеравът“.
— Освен това… — продължи Левър, — не разбирам защо този Христос е толкова важен. Знам, че говориш за всички тези войни, водени в негово име, но щом е бил толкова, важен, защо хан не са го включили в тяхната схема?
Ким сведе очи и продължително си пое въздух. Значи… бяха го прочели, ала не го бяха разбрали. В действителност начинът, по който бяха прочели Файла, беше сам по себе си също толкова изкривен, колкото и версията на Цао Чун за световната история. Също като на гоблена, те си стъкмяваха миналото така, както им се искаше, а не каквото е било наистина.
Срещна погледа на Левър.
— Забравяш. Аз не съм измислил онова, дето го пише във Файла. Така е било. А Христос… — той въздъхна. — Христос е бил важен за Запада по начин, който не е бил важен за хан . Той просто е дразнил хан . Също като буболечките — не са го искали в Градовете си и за да не го допуснат, са построили един вид Мрежа.
Левър потръпна.
— Също като думата, която използват те за нас — те ан уан — „невинните от Запада“. През цялото време търсят как да ни омаловажат. Да ни лишат от онова, което ни принадлежи по право.
— Може би… — ала Ким си мислеше за даровете на Ли Юан. Той поне му беше върнал онова, което му принадлежеше по право.
* * *
Еберт влезе в Дома на деветия екстаз с широка усмивка, после спря и се огледа. Защо никой не го посрещаше? Какво, в името на всички богове, беше намислила тази жена?
Читать дальше