Дейвид Уингроув - Бялата планина

Прелисти страниците напосоки, едва забелязвайки лицата, които го гледаха от тях. Тук бяха представени сто най-добри партии, девойки, избрани от двайсет и деветте Низши фамилии. Всяка се различаваше с нещо от другите, притежаваше някакво специфично качество, с която я препоръчваха, ала на него му беше все едно. Сега беше важно само това: да се ожени и да има синове. Да направи рода си отново силен и да запълни заобикалящата го празнота.

Защото всичко друго беше по-добро от това, да се чувства така. Каквото и да е.

Затвори книгата и я бутна настрани, после се облегна назад и затвори очи. Едва се беше отпуснал, когато на вратата се почука.

— Чие хсия?

— Влез — каза той и отново се наведе напред. Усещаше умората като сол в кръвта си, тя му тежеше и го теглеше надолу.

Нан Хо влезе пръв с наведена глава, протегнал подноса пред себе си. Следваше го ше ту — „езикът“, дегустаторът. Ли Юан наблюдаваше почти равнодушно как Нан Хо подреди съдовете за ча на една ниска масичка, след това наля и предложи първата купичка на ше ту .

Мъжът отпи, върна му купичката, поклони се любезно и на устните му заигра малка доволна усмивка. Изчака минута, обърна се към Ли Юан и се поклони ниско, като падна на колене и докосна с чело пода. После се отдалечи.

Нан Хо го последва до вратата, затвори я зад него и се обърна с лице към Ли Юан.

— Да ви донеса ли ча , чие хсия !

Ли Юан се усмихна.

— Не, Нан Хо. Ще дойда долу при тебе.

Стана, прозя се и се протегна, за да прогони умората от костите си, после се наведе напред и вдигна тежкия том.

— Вземи — подаде я той на Нан Хо, пренебрегвайки предложената му купичка.

Нан Хо припряно остави купичката и взе книгата от своя танг.

— Значи сте решили, чие хсия !

Ли Юан се вгледа в Нан Хо — чудеше се какво ли знае той, дали е дръзнал да погледне генотипното изследване. След това отхвърли тази мисъл и се усмихна.

— Не, майстор Нан. Не съм решил. Но ти ще решиш.

Нан Хо го погледна ужасен.

— Чие хсия!

— Чу ме, майстор Нан. Искам ти да избереш вместо мене. Нужни са ми три съпруги. Добри, силни и благонадеждни жени. Жени, които раждат синове. Много синове. Достатъчно, за да изпълнят стаите на този огромен празен дворец.

Нан Хо се поклони ниско — лицето му беше маска на нещастието.

— Но, чие хсия … Не ми подобава на мене да вземам такива решения. Такава отговорност… — понечи да поклати глава, после падна на колене и притисна чело о пода.

— Умолявам ви, чие хсия . Аз съм недостоен за подобно поръчение.

Ли Юан се разсмя.

— Глупости, майстор Нан. Ако някой изобщо е достоен да му възложа подобна задача, то тъкмо ти си най-добрият. Че нали ти доведе в леглото ми Перлено Сърце и Сладка Роза? Да не би изборът ти тогава да беше погрешен? Не! Така че, моля те, майстор Нан, направи това за мене. Умолявам те!

Нан Хо го погледна с разширени очи.

— Чие хсия … вие не трябва да говорите така! Сега сте танг!

— Тогава направи го за мене, майстор Нан — уморено произнесе той. — Защото ще се оженя на следващия ден след коронацията.

Нан Хо задържа поглед върху него, след това отново се поклони ниско, примирен със съдбата си.

— Както желае моят господар.

— Добре. А сега нека да пием ча и да си поговорим за други неща. Бъркам ли или съм разбрал вярно, че е дошла вест от Хал Шепърд?

Нан Хо остави книгата до масата, вдигна купичката на Ли Юан, обърна се и му я предложи, ниско навел глава.

— Не от Хал, чие хсия , а от сина му. Чун Ху-ян се оправи с това.

— Разбирам. А случайно канцлерът да е споменал каква е била вестта?

Нан Хо се поколеба.

— Беше… картина, чие хсия .

— Картина? Искаш да кажеш — без думи? Че всъщност не е било точно съобщение?

— Не, чие хсия .

— И що за картина е това?

— Да я донеса ли, чие хсия !

— Не. Но ми я опиши, ако можеш.

Нан Хо се намръщи.

— Беше странна, чие хсия . Наистина много странна. На нея имаше дърво — или по-скоро две ябълкови дървета близнаци. Двете бяха преплетени, с увити един около друг стволове, ала едното от дърветата беше мъртво, листата му — опадали, клоните му — скършени и гниещи. Чун Ху-ян я отдели, за да я видите след коронацията — той извърна очи. — Според него тя беше нещо, което не бихте желали да виждате преди това.

Също като подаръка от камъни, който баща му се беше опитал да скрие от него — белите камъни за уей чи , които Де Вор му беше изпратил в деня, когато се бе обрекъл на Фей Йен.