Ф. Уилсън - Един ден от живота

— Просто ми дай един „Колт“ като последния.

— Марк IV свършиха. Какво ще кажеш за един „Комбат Стелиън“. Ще ти струва петдесет-петдесет.

— Дадено. И май трябва да премеря една от онези бронирани жилетки — каза Джак, поглеждайки към един рафт с такива в далечния край на мазето.

— Аз откога ти разправям. Какво те накара да си промениш мнението?

— Снощи някой се опита да ме убие.

— И какво? Това нещо ново ли е?

— Имам предвид със снайпер. Направо през прозореца на хотелската стая. Никой освен мен не знаеше, че съм отседнал там. Дори не използвах „Джак“ в името, на което е резервацията.

— Значи може да не са се целели конкретно в теб. А просто в някой, който случайно се разхожда край прозореца.

— Може би — каза Джак, но въобще не бе убеден, че е така. — Освен това бе калпав изстрел. Забелязах, че е с оптичен мерник и въпреки това, се постара да не ме улучи.

Ейб издаде презрителен звук.

— В наши дни продават оръжие на кого ли не.

— Жилетката май ще я взема пробно — каза Джак, после бързо добави — А, и ще ми трябват още дузина шурикени .

Ейб се нахвърли отгоре му:

— Не ми казвай! Не ми казвай ! Пак си набучвал хлебарки на моите шурикени , нали? Джак, ти обеща!

Джак се сви:

— Е, не точно ги набучвам. Айде бе, Ейб, беше ми скучно.

Ейб бръкна в един квадратен сандък и извади един от шестовърхите модели, увит в намаслена хартия. Той го повдигна и заговори към небесата.

— О! Прецизни оръжия, изработени от най-добра стомана! Наточени като бръснач! Но дали господин махер Майстор Джак ги оценява? Показва ли уважение? Почита ли ги? Разбира се, че не! За хлебомор ги ползва той!

— Уффф, ще ми трябват около дузина.

Мърморейки си под носа проклятия на идиш, Ейб започна да вади шурикените от сандъка и да ги тряска един по един върху масата.

— Най-добре ги направи дузина и половина — каза Джак.

Първото нещо, което свърши на следващата сутрин бе да се обади на Джодж в закусвалнята и да му обяви среща в десет при Джулио. После излезе за сутрешния си джогинг. От една кабина на ръба на Сентрал Парк се свърза с телефонния секретар, който стоеше в един празен офис на четвъртия етаж, нает от него на Десето авеню.

Превъртя набързо няколко молби за поправка на уреди, докато стигна до предпазлив азиатски глас, най-вероятно китайски:

— Миста Джак, тук е Трам. Моля обадете. Има лош проблем. Хора казват ти може помогне — Бе оставил телефонен номер, централата бе в предградията.

Трам . Джак го чуваше за първи път. Той бе последният на лентата. Джак я пренави, после се обади на този Трам. Трудно му се разбираше, но Джак реши да се срешне с него. Обясни му къде се намира Джулио и му каза да е там в десет и трийсет.

След като се обръсна и взе душ, се отправи към Джулио, за да закуси нещо. Намираше се на тротоара, може би на половин парцел от там, когато чу някой да крещи предупредително. Погледна наляво и видя един човек, който наполовина бе пресякъл улицата и сочеше над главата му. Нещо в погледа му накара Джак да се шмугне в най-близкия вход. Почти бе влязъл, когато нещо бръсна глезена му и се блъсна тежко в тротоара, експлоадирайки в бяло.

Когато прахът най-после се разсея, Джак впери поглед в останките на един петдесетфунтова торба с цемент. Човекът, който бе изкрещял предупреждението, стоеше от другата страна на произшествието.

— Онзи маниак можеше да ви убие!

— Маниак ли? — попита Джак, изтупвайки белия прах от сакото и дънките си.

— Ами да. Това не падна току-така. Някой го пусна. Като че ли се целеше в главата ви!

Джак се врътна и се затича зад ъгъла към другата страна на сградата. Това бе вторият път от полунощ насам, когато някой се опитваше да го очисти. Или да го осакати. Цементовата торба вероятно нямаше да го убие, но лесно би могла да му счупи врата или гръбнака.

Може би щеше да успее да хване тоя тип.

Откри стълбите за горните етажи и изтрополи дузина площадки нагоре, но когато стигна горе, покрива беше празен. Върху черната катранена повърхност до купчина тухли имаше още една торба цемент. Някой си бе правил сметката да поправя комина.

Много предпазливо, бързо измина оставащото до Джулио разстояние. Това въобще не му се нравеше. Поради естеството на своите занимания, внимателно бе изградил своята анонимност. Причиняваше на хората неща, които не им харесваха, така че най-добре бе да не знаят кой им ги причинява. Работеше само в брой и се стараеше усърдно да бъде средностатистически Джо 6 6 Джо(н) е най-често срещаното име в САЩ, често се използва за анонимност .