Ф. Уилсън - Един ден от живота

— Никога не закачай клиент, който си плаща — каза Джак. — Джордж не може да си плаща протекциите без тях.

Той грабна пушката на Рийс и ги издърпа с Райли измежду клиентите. И двамата бяха раздърпани и окървавени. Изтласка ги към входната врата.

— Нали ви казах да не копаете в моята нива, клоуни такива! Колко пъти ще трябва да го повтаряме тоя номер?

Райли се врътна към него, в очите му се четеше гняв. Вероятно щеше да е хвърли към гърлото на Джак, ако я нямаше пушката.

— Ние дойдохме първи , задник такъв!

— Може би. Но сега аз съм тук, така че изчегъртайте ония двамата ревльовци от склада и ги разкарайте оттук.

Той ги наглеждаше, докато извличаха Рейф и Тони през вратата. В това време Чийкс бе вече на крака. Джак му махна напред.

— Айде, любовнико. Купонът свърши.

— В него е пръстенът ми! — извика брюнетката иззад далечния край на бара. Държеше скъсаната дреха пред гърдите си. В ъгълчето на устата й имаше кръв. — Годежният ми пръстен.

— Наистина ли? — каза Джак. — Това сигурно си струва! Дай да го видя.

Чийкс изгледа Джак и бръкна в задния си джоб със здравата си ръка.

— Искаш да го видиш, а? — каза той. Внезапно размята голям Gurkha кукри нож във въздуха, насочвайки го към очите на Джак. — Ето! Огледай го по-отблизо!

Джак блокира закривеното острие с късото дуло на рязаната карабина, след което сграбчи китката на Чийкс и я изви. Когато Чийкс инстинктивно вдигна счупената си ръка, Джак пусна пушката. Хвана наранената ръка и стисна. Чийкс изкрещя и падна на колене.

— Пусни ножа — каза меко Джак.

Той издрънча на бара.

— Добре. Сега намери оня пръстен и го постави на бара.

Чийкс се разрови из левия преден джоб на дънките си и измъкна един малък диамант върху златна лента. Гърлото на Джак се сви, като видя светлината в очите на брюнетката при вида му. Такова малко нещо… и все пак толкова важно.

Все още стискайки смачканата ръка на Чийкс, той вдигна пръстена и се престори, че го разглежда.

— Навлякохте си толкова бели на главата заради това нищожно нещо? — Джак го плъзна по барплота. — Ето, мила. Поздравления от заведението.

Наложи й се да остави предницата на дрехата да падне, за да го сграбчи. Тя притисна пръстена здраво към тялото си с две ръце и започна да плаче. Джак почувства как черна ярост замъглява периферното му зрение. Погледна закръгленото бебешко лице на Чийкс, от височината на столчетата около бара, после вдигна кукрито .

Задържа го пред очите на Чийкс. Зениците се разшириха от ужас.

Пускайки счупената ръка, Джак незабавно сграбчи гърлото и челюстта му, повдигна го нагоре и в кръг и стовари тила му на бара, приковавайки го там. С две бързи движения издълба едно грубо X в средата на челото му. Той започна да вие и Джак го пусна. Отново грабна пушката и блъсна Чийкс към вратата.

— Не се притеснявай Чийкс. Нищо излагащо — просто твоя подпис.

Веднъж като ги изкара всичките навън, той използва пушката, за да ги избута към уличката между закусвалнята и съседната празна триетажна сграда на Бордън. Представляваха окаяна гледка, като Тони и Рейф едва си стояха на краката, Чийкс бе с кървящо чело и ръка, смалена наполовина от нормалната големина, а Рийс и Райли — със счупени ребра и оттекли челюсти.

— За последен път се навивам да правя подобни номера с вас, момчета. Не се отразява добре на околния бизнес. И освен това, някой от вас рано или късно наистина ще си изпати.

Джак тъкмо щеше да се обърне и да ги зареже там, когато чу писък на гуми. Уличката бе осветена от фарове, които се носеха право срещу него. Джак се шмугна вляво, за да не бъде блъснат от предницата на раздрънкан крайслер, който стремглаво навлезе в началото на пресечката. Кракът му се подхлъзна върху някакъв чакъл и той падна. Докато се мъчеше да се изправи, се озова лице в лице с деловите дула на една пушка, един автоматичен деветмилиметров и един боен пистолет Тек-9.

Бе открил липсващите членове на бандата на Райли.

Въпреки че се чувстваше така, все едно че ребрата му ще се счупят, Мат не можеше да удържи смеха си.

— Падна ли ми! Падна ли ми , боклук такъв!

Той вдигна карабината от земята и мушна дулото в корема на Скиорската маска. Пичът отклони удара и почти я издърпа от захвата му. Бързи ръце. По-добре да не му предоставя никакви шансове.

— Пистолетът — каза той. — Извади го много бавно и го пусни на земята.

Пичът огледа всичките оръжия, насочени към него, после бръкна в джоба си и извади своето собствено, като го държеше за дулото; то приглушено изтропа на уличната настилка.