Ф. Уилсън - Един ден от живота

Джордж бръкна в джоба си и натисна бутона на зумера, после вдигна ръце и се отдръпна назад към стената.

— Ей, Мат! — подвикна той. — Айде! К’ъв е проблема!

— Знаеш какъв е, Джордж! — каза Райли.

Той подхвърли пушката на Рийс и заобиколи барплота. Усмихвайки се, приближи към Джордж. Усмивката само подсили болезнения възел на страха, който се гърчеше в корема на другия. Той бе толкова съсредоточен върху тази усмивка, че се оказа неподготвен за юмручния удар. Улучи го в стомаха. Джордж се преви на две, агонизирайки. Последната чашка кафе се надигна, но си остана там долу.

Той изстена:

— Исусе!

— Пак закъсня, Джордж! — каза Райли през зъби. — Последния път те предупредих какво ще се случи, ако не се придържаш към графика!

Джордж се насили да си спомни условията.

— Не мога да плащам две протекции! Не мога да си го позволя!

— Не можеш да си позволиш да не си го позволиш! И няма нужда да плащащ две. Плащай само на мен!

— Разбира се! Така казва и другия, когато си иска своето ! И къде си ти тогава?

— Не се тревожи за другия! Нощес ще се погрижа за него! Обаче ти ! — Райли блъсна Джордж в стената. — Ш’трябва да послужиш за назидание, Джордж! Всички видяха какво се случи с Волански като се направи на канарче. Сега ще видят какво става с някой боклук, който не си плаща!

Точно в този момент откъм дясната страна на Джордж се разнесе писък. Той погледна натам и видя Рийс, който бе насочил оръжие към петимата мъже в сепарета две и четири, принуждавайки ги да си изпразнят джобовете на една от масите. По-нататък на бара, Чийкс размахваше голям нож, със зловещо закривено острие, пред момичето, което си бе поръчало чай.

— Пръстенът, бейби — казваше той. — Дай го насам.

— Това е годежният ми пръстен! — каза тя.

— Ако искаш да изглеждаш добре на сватбата, го давай по-бързо.

Той посегна към него и тя блъсна ръката му.

— Не!

Чийкс се поизправи и мушна ножа в един калъф, прикрепен на кръста му.

— Ооооо, не биваше да го правиш, кучко — каза мазно Рийс.

На Джордж му се прииска да е двайсет и пет годишен, с телосложение като на Шварценегер, вместо запъхтян петдесетгодишен, с ръце като писалки. Щеше да помете пода с тези отрепки.

— Спри го — каза той на Райли. — Моля те, ще ти платя.

— Дори и да исках, вече не мога да го спра — каза Райли, като се хилеше. — Чийкс се кефи , когато играта загрубее.

С едно-единствено отработено движение, ръката на скинът се стрелна, сграбчи предницата на блузата на жената и я разпори. Тя се откъсна изцяло. Гърдите й прозираха през полупрозрачния сутиен. Тя изпищя и се нахвърли отгоре му. Чийкс отмина удара с повдигане на раменете и се сборичка с нея, повличайки я към пода.

Един от мъжете в сепарето до Рийс скочи на крака и се насочи към двамата, крещейки:

— Ей! К’во си мислите, че пра’ите?

Рийс стовари дулото на пушката в лицето му. От челото на мъжа бликна кръв, докато се стоварваше обратно на мястото си.

— Тони! — викна Райли на мохикана, който стоеше до касовия апарат. — Къде е Рейф?

— Някъде отзад.

Джордж внезапно почувства как скалпът му пламва, когато Райли го сграбчи за косата и го тласна към Тони.

— Заведи Джордж отзад. С Рейф му изнесете няколко припомнящи лекции, така че да не закъснява пак.

Джордж усети как сфинктерите му се разхлабват. Къде беше Джак?

— Ще платя! Казах ти, че ще платя!

— Не е същото, Джордж — каза Райли, бавно поклащайки глава. — Имам и по-интересни неща за вършене, отколкото всеки месец да идвам да разритвам задници, само за да си получа дължимото, нал’ разбираш?

Докато Джордж го гледаше, Райли удари бутона „No sale“ 3 3 No sale — край на продажбите на касовия апарат и зарови пръсти в банкнотите.

Твърди, подобни на щипци, пръсти се сключиха около врата на Джордж и той бе повлечен към задната част на закусвалята. С периферното си зрение видя Рейф да си играе с електрическата месомелачка, на която Джордж приготвяше домашно приготвените колбаси.

— Рейф! — каза Тони. — Мат иска да научим господин Мръсна лъжица на добри обноски!

Рейф не вдигна поглед. В ръката си държеше сурова пилешка кълка. Метна я в отвора на месомелачката. Отвратителния звук от чупене на кости и сухожилия, които се стриват на прах се извиси над воя на мотора, а след това смляната кълка започна да се подава през решетката отдолу.

— Ей, Тоун! — каза Рейф, поглеждайки нагоре, докато се хилеше. — Имам страхотна идея!