Ф. Уилсън - Изкормвача

— Какво е станало?

— Това е станало! — каза той, сочейки папката. — Като се установи, че липсва Бюрото ще я проследи до мен и ще ми направи задника на прашка! Мамка му, добрите хорица приключват с кариерата си наистина бързо!

— Чакайте малко — казах аз, приближавайки, като внимавах да съм на безопасно разстояние. Той изглеждаше много разстроен. — Успокойте топката. Ако утре рано я върнете, кой ще разбере, че е липсвала?

Той ме зяпна с празен поглед.

— Мислех, че я искате.

— Исках да я погледна . Това е всичко. Както ви казах: само да знам къде живее и как изглежда. Ако убиецът има име и място, където живее, и лице, мога да издържа без да се побъркам, докато мине делото на Папиларди.

Докато говорех, тялото ме теглеше към папката. Не осъзнавах,че краката ми се движат, но вмомента, в който млъкнах, вече бях надвесен над нея. Пресегнах се и отгърнах страницата на корицата. В мен се взираше едно женско лице в близък план, черно-бяло, осем на десет.

— Това… това ли е тя?

— Мда. Това е Реджина Киуло.

— Толкова е обикновена.

Каски се изхили.

— Мислите ли, че някой с магизите и влиянието на Бруно Папиларди ще си губи времето с някоя „обикновена“? Не сте познал. Около тоя тип направо гъмжи от хубави мацки. Но извратеността на Киуло е неповторима. Тя е всичко друго, но не и обикновена. Ето какво го е привлякло. — Гласът му стана сериозен. — Наистина ли нямате намерение да задържите досието.

— Разбира се.

Вдигнах снимката и се взрях в нея. Тъмни ириси, дълги мигли. Вълниста, дълга, много черна коса. Въпреки хитрия ъгъл на фотоапарата, носът й си беше дългичък. Устните й бяха страстни и нацупени. Изглеждаше на трийсет и пет или там някъде.

Каски надзърна над рамото ми.

— Тази снимка е отпреди няколко години, когато се е подвизавала под артистичния псевдоним „Блъди Мери“. Не показва нищо от тялото й, което е направо невероятно..

— Артистичен псевдоним?

— Да бе. Била е танцьорка в един много специален клуб в Сохо, наречен „Белезниците“. Правела е стриптиз, като по време на номера някакъв бял плъх пълзял навсякъде по тялото й и когато останела без дрехи, прерязвала гърлото му и изтисквала кръвта, така че да тече по гърдите й в края на танца. — По изражението на Каски си личеше, че му се гади. — Истинско куку, но без съмнение веднага е допаднала на Папиларди. Едно шоу му е било достатъчно, за да лапне по задника й. Между другото, нямате ли някоя бира?

Посочих към кухнята, без да откъсвам очи от снимката.

— В хладилника.

Това бе убийцата на малката ми Джесика. Реджина Киуло. Като й е писнало да коли плъхове, е излязла да се поразходи й си е намерила дете за целта. Усетих как пулсът ми се ускорява, а дланите ми се навлажняват. Снимката потрепна в ръцете ми, като че ли тя знаеше, че скоро ще я потърся.

— Къде точно е оседнала на „Шор Драйв“?

Като се върна в дневната, Каски си отвори кутийка „Будвайзър“.

— При Дженсънови.

— Дженсънови! Как я вмъкнахте там?

Кутийката с бира спря на сантиметри от устните му.

— Познавате ли ги?

— Просто знам, че са богати.

Той отпи един здрав гълток.

— Богати са. И рядко се прибират — поне в тази къща — освен през пролетта. В момента са на околосветско пътешествие. И тъй като господин Дженсън е поддръжник на сегашното управление и личен приятел с директора на Бюрото, ни позволи да я скатаем в резиденцията му. Тя е идеалното прикритие. А Киуло се представя за племенница на гоподин Дженсън. — Той бавно поклати глава. — Каква къща. На това му викам аз живот.

Жената, която бе убила дъщеря ми живееше в разкош на „Шор Драйв“, охранявана от ФБР. Идеше ми да се разкрещя. Но не го направих. Затворих досието и го върнах на Каски.

— Ще задържа снимката — казах. — Останалото е изцяло на ваше разположение.

Той издърпа папката от ръцете ми.

— Наистина ли?

— Разбира се. Никога повече няма да ви обезпокоя… освен , ако разбира се, не осъдят Папиларди и пропуснете да й отправите обвинение. Тогава вече ще ви обезпокоя. Повярвайте ми, много сериозно ще ви обезпокоя.

Изнесох представление от класата на Баримор. И Каски се върза. Усмихна се като осъден на смърт, който в последния момент е получил отсрочка.

— Не се тревожете за това, Сантос. Веднага щом приключи делото Папиларди, ще се заемем с нея. Не се тревожете за това! — На вратата се обърна и ме дари с още един от неговите „вдигнати палци“. — Моята дума е като банков депозит!