Ф. Уилсън - Изкормвача

Само ако…

Само ако не я бях оставил на бордюра, за да ида да й купя оная проклета фунийка сладолед.

Гледахме фойерверките по случай Четвърти юли долу на пристанището. Джеси бе развълнувана и прехласната по ярките проблясици, които разцъфваха ли разцъфваха в небето. Тя поиска сладолед и аз като разведен татко, който все няма време за нея, не успях да й откажа. Така че я занесох на конче при човека, който продаваше билети за блъскащите колички до входа към кея на Кросби. Не виждаше фойерверките от края на опашката, така че й позволих да отиде и да седне на тротоара, за да гледа, докато аз чакам. Докато тя бе приковала очи в небето, аз бях приковал моите в нея през цялото време. Не се притеснявах, че някой може просто така да я грабне — тази мисъл никога не ми бе минавала през ума. Просто внимавах да не се замотае нанякъде, за да може да вижда по-добре. Единствения път, когато отместих поглед, бе да дам поръчката и да платя.

Когато се обърнах, с фунийка сладолед във всяка ръка, Джеси бе изчезнала.

Никой не я беше виждал. В продължение на два дни полицията и цяла глутница доброволци преравяха целия Монро и по-голяма част от северната част на окръг Насау. Откриха я — каквото бе останало от нея — в покрайнините на блатата на стария Хаскинс.

Убиецът все още се издирваше, но с всеки изминал ден следата изстиваше.

Така че седях пред гроба на моята Джесика в гробището „Тол Оукс“, облян в пот в тъмния костюм, под безнравствено яркото слънце и се борех с вината, подхранвах гнева си и се молех да настъпи деня, в който щяха да хванат боклука, който бе накълцал моята Джесика на парчета. Пак си дадох обет, че този тип няма да оживее до делото. Щях да намеря начин да се докопам до него, докато е под гаранция или дори в затвора, ако се стигне до там и щях да сторя с него това, което той бе сторил на моята Джесика. А после щях да предизвикам съда да свика съдебните заседатели, които биха ме осъдили.

Когато всички си тръгнаха, казах едно последно „сбогом“ на Джеси. Исках да й издигна огромен паметник с ангел, но в „Тол Оукс“ не разрешаваха подобни неща. Нямало защо да се безпокоя за това. Не било редно.

Когато се обърнах да си вървя, забелязах един мъж, който се бе облегнал на едно дърво на стотина крачки оттук. Наблюдаваше ме. Когато закрачих по затревения хълм, той също тръгна. Пътищата ни се пресякоха до колата ми.

— Господин Сантос? — каза той.

Аз се обърнах. Беше едър, поне шест фута и два инча, в средата на четирийсетте, може би двеста и петдесет фунта, като повечето бяха натрупани около талията му. Носеше бяла риза под измачкан сив костюм. Оредяващата му кестенява коса бе мокра от пот. Погледнах го, но не казах нищо. Ако беше поредния репортер…

— Джералд Каски, ФБР. Може ли да поговорим за малко?

— Хванахте ли го? — казах аз, а вътрешно щях да избухна. Пристъпих по-близо и го сграбчих с две ръце за сакото. — Хванахте ли го?

Той издърпа сакото си от ръцете ми.

— Можем да поговорим в колата ми. По-хладно е.

Последвах го по извитата асфалтова алея около петдесет ярда до един стандартен форд с две врати, тип „седан“, който чакаше в сянката на дърветата, чието име носеше гробището 1 1 Tall Оaks — високите дъбове .

Моторът бе запален. Той посочи мястото до шофьора. Седнах. Климатикът работеше с пълна сила. Вътре направо можеше да замръзнеш.

— Така е по-добре — каза той, нагласяйки един от вентилаторите да духа право в лицето му.

— Хубаво — казах аз, неспособен да владея повече нетъпението си. — Вече сме в колата. Кажете ми: хванахте ли го?

Той ме погледна с кафевите си като на басет 2 2 басет — порода кучета, подобни на дакели очи.

— Това което ще ви кажа, няма да бъде включено в делото, разбрахме ли се?

— Какво ви…?

— Разбрахме ли се? Никога не бива да говорите за това, което ще ви кажа. Имам ли мъжката ви дума, че това, което кажа, няма да излезе от рамките на тази кола?

— Не. Първо трябва да знам за какво става дума.

Той се завъртя в седалката си и включи първа.

— Забравете. Ще ви закарам до колата ви.

— Не. Почакайте. Добре. Обещавам. Но стига вече игрички.

Той изключи от скорост.

— Това не е игра, господин Сантос. Мога да си загубя работата, дори да бъда подведен под съдебна отговорност за това, което ще ви кажа. Ако се опитате да го оповестите публично, ще отрека, че изобщо сме се срещали.

— За какво става дума, по дяволите?

— Знаем кой е убил дъщеря ви.

Думите ме удариха като чук в корема. Почти ми прилоша от облекчение.