Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

Шофьорът на таксито се намръщи при вида на сградата и натисна педала на газта. Очевидно желаеше да се махне оттам колкото може по-бързо. Таксито спря на покрита с чакъл алея, пред внушителния каменен портал, който представляваше главният вход. Сякаш вратите от тъмен махагон ги гледаха гневно. Шофьорът се огледа нервно и остана разочарован, когато Таниел му каза да изчака; явно се бе надявал да се измъкне веднага. Тънък писък проряза тишината някъде над тях, при което шофьорът подскочи.

Веднага щом Таниел слезе от таксито, порталът се отвори и зад него се появи доктор Пайк. Имаше изпито лице и тънък остър нос, на който бяха кацнали чифт малки кръгли очилца. Косата му бе силно посивяла и бе започнал да оплешивява. Тялото му беше сухо и мършаво — също като лицето, но сините му очи бяха ярки и остри зад кръглите стъкла и тежки клепачи.

— А, господарю Таниел Фокс! — каза той и лицето му се изкриви в усмивка. — Винаги ми е приятно да те посрещна тук! Пазачът ми ме информира за пристигането ти. Таниел се ръкува с него.

— Радвам се да те видя отново, докторе — каза той на свой ред, въпреки че не успя да прозвучи убедително.

— Ами — продължи Пайк, плясвайки и потривайки ръцете си — да не стоим повече навън — денят е мрачен. Нека влезем вътре.

Той въведе Таниел във фоайето на „Редфорд Ейкърс“. Имаше висок таван и вито стълбище, разположено до една от стените, което водеше до балкон. Подът бе покрит с бели и червени плочки, а зад едно гравирано бюро седеше строга рецепционистка с черна коса, оформена в кок. Таниел винаги се изумяваше от това колко подвеждащо изглеждаше фоайето. То бе чисто, спретнато и приятно. За разлика от останалата част на сградата.

Пайк поддържаше разговора с него, докато го водеше нагоре по стълбите към малкия си кабинет. Степите на кабинета бяха заети от лавици с книги с голям формат. Имаше стол със зелена кожа, стоящ зад бюро, върху което лежаха подредени купчини документи. На видно място бе разположена книга по френология и модел на човешки череп, върху който отделните части бяха грижливо разграфени и наименовани.

Пайк покани Таниел да седне, след което самият той зае мястото си зад бюрото. То бе разположено срещу висок правоъгълен прозорец, от който се процеждаше слаба светлина. Таниел не харесваше Пайк, в негово присъствие винаги се чувстваше неловко. Това вероятно се дължеше на естеството на работата на Пайк. Не бе възможно някой да работи в приют за луди пет дни в седмицата и това да не му се отрази поне малко. Таниел определено чувстваше влиянието на обстановката.

Пайк бе един от старите познати на баща му, тъй като работата му изискваше да посещава „Редфорд Ейкърс“ доста често. Не всички вештици бяха като крейдълджак. Имаше такива, които внушаваха лудост и само хората със силна психика успяваха да не им се поддадат. Някои от онези, които в момента гниеха в мрачните килии на „Редфорд Ейкърс“, бяха тикнати там от Джедрая и Таниел. Самото му присъствие на това място го изнервяше.

— Е, младежо, доколкото разбирам си дошъл, за да говорим за нещо — започна Пайк, поставяйки ръцете си на бюрото и взирайки се в Таниел с проницателните си сини очи.

До стаята достигна застрашителен вой — приглушен, но изпълнен с болка, който зловещо отекна из нея. Пайк дори не мигна.

— Една от нашите най-нещастни души. Изглежда никога няма начин да изолираме звука. Но след време се свиква.

— Доктор Пайк, дойдох при теб, за да ти задам един въпрос. Разбира се, той е поверителен.

— Поверителен ли? — възкликна възрастният мъж развеселено и очите му заблестяха. — Охо! Явно съм в беда!

— Изобщо не е така. Просто отговорът би могъл да засегне репутацията ти, ако достигне до неподходящи уши.

Пайк придоби по-сериозно изражение, облегна се назад и разтвори ръцете си с дланите нагоре.

— Давай тогава.

Таниел си пое дълбоко въздух, опитвайки да прикрие неловкостта, която изпитваше. Мразеше това място. Почти усещаше как затворниците гниеха в тъмните си килии, измъчвани от собствените си вътрешни демони.

— Доктор Пайк, как стои въпросът със сигурността в „Редфорд Ейкърс“?

По лицето на доктор Пайк за момент се изписа раздразнение. Сякаш искаше да каже: и дойде дотук, за да ме попиташ това?

— Задавам този въпрос — продължи Таниел, преди Пайк да отговори, — защото снощи попаднах на едно момиче, което бе в състояние на лудост. Първоначално си помислих, че може би е попаднала на вештици, но е трудно да се установи дали лудостта е вродена или предизвикана. Тогава си помислих, че може би е избягала от това заведение и…