Крис Удинг - Обсебването на Елейзабел Крей

— Кой те одра така, Таниел? — попита Кейтлин и приближи до тях.

— Тъкмо преследвах един крейдълджак и… — Таниел спря, тъй като забеляза, че на лицето на приятелката му се изписа загриженост. — Не ме одра той. Тя беше. Мисля, че е луда.

Кейтлин коленичи до момичето и огънят огря едната страна на лицето му. Сега тя успя да огледа бездомното същество — забеляза студения му отнесен поглед, насочен към огъня. Момичето изглеждаше застинало от ужас, сякаш в същия този момент наблюдаваше нещо — някъде отвъд пламъците, което те двамата не можеха да видят. От време на време механично отпиваше от супата, стискайки силно купата в ръцете си. Кейтлин внимателно отметна кичур коса от мръсното й лице, за да може да огледа по-добре драскотините по него. Момичето не реагира.

— Таниел, къде намираш тези момичета? — въздъхна тя.

Таниел й се усмихна.

— Не одобряваш ли?

— Мисля, че си способен на повече — отвърна тя. — Докато преследваш вештици в Стария квартал, няма да можеш да си намериш подходящо момиче. — Тя се изправи и погледна надолу към гостенката им. — Какво й е? Ранена ли е?

— Не видях нищо, което да прилича на одраскване от животно или от вештица — обясни Таниел. — Мисля, че тези са от падане.

— През цялото време ли се държеше така? — попита Кейтлин — Толкова ли бе мълчалива?

— Когато я открих, беше доста буйна. Вероятно съм я уплашил.

Кейтлин се почеса зад врата.

— Ами така действаш на хората — заяви тя. — Но ето, че сега съм тук. Най-добре ми кажи какво точно се случи.

Таниел започна да разказва събитията от изминалата нощ — как бил на редовната си обиколка, когато видял крейдълджак, който плячкосвал по улица „Чадуик“, как го прогонил обратно в Стария квартал и как го проследил до леговището му, където открил и това момиче.

— А сигурен ли си, че крейдълджак не я е изподрал? — запита Кейтлин, когато Таниел завърши разказа си. Крейдълджак бяха особен тип вештици, които можеха да прехвърлят състоянието си на други същества при одраскване или ухапване. Ако беше издрал момичето, а то, от своя страна, бе одрало Таниел…

— И преди съм имал вземане-даване с крейдълджак. Знаеш го. Хапали са ме, но аз ги прогонвам от себе си. Имунизиран съм.

— Имах предвид себе си — каза Кейтлин, която крачеше из стаята. — Това, което превръща хората в крейдълджак, е нещо като треска или малария — или се преборваш с него и оставаш имунизиран завинаги, или то надделява. Кейтлин никога не бе нападана от крейдълджак.

— Сигурен съм, че не е одраскана от тях — каза Таниел, прокарвайки ръка през хубавата си руса коса и погледна към момичето.

След като бе изяло супата, момичето внезапно бе станало сънливо. Клепачите и главата й постепенно натежаха. Таниел я заведе на горния етаж, където тя моментално заспа на леглото му. Той провери дали прозорците са затворени и заключи вратата зад себе си. Добре бе да е предпазлив. Поне докато не узнаеха със сигурност с какво си имаха работа.

Когато се върна във всекидневната, Кейтлин седеше на един стол, топлеше се на огъня и ядеше супа с парчета черен хляб.

— Хапни си още супа — каза Таниел.

Кейтлин вдигна ръка, за да му благодари.

— Значи мислиш, че момичето е лудо? — попита тя.

Таниел кимна, хапейки разсеяно долната си устна.

— Може да е луда или пък да е обладана от зъл дух, а може и да е много уплашена. Ще отида при доктор Пайк в приюта да го попитам дали някой от пациентите му не липсва. — Той се намръщи, от което стана ясно, че идеята не му допадаше особено. — Но не искам да я оставя сама. Ще останеш ли за малко с нея?

— А ще получа ли още супа? — попита Кейтлин.

Приютът „Редфорд Ейкърс“ бе разположен в покрайнините на Лондон. Издигаше се самотен от едната страна на нисък хълм, заобиколен от поля, през които минаваше един-единствен път. Това бе голяма сграда, лишена от орнаменти — беше чисто и просто паралелепипед от камък с малки квадратни прозорчета, пръснати равномерно по фасадата й. Излъчваше суровост подобно на остра скала или светкавица в небето.

Когато стигнаха до един завой, пред тях се извиси голяма стена с порти от ковано желязо. В центъра на всяка от портите бяха изобразени инициалите Р.Е, изработени от метал. Мъж с кисела физиономия, с кепе на главата и кафяво сако попита Таниел по каква работа е там и го пусна, като отвори скърцащите порти. Щом таксито потегли напред, Таниел забеляза как пазачът се върна в колибата си и вдигна слушалката на телефона.