Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— Наистина не мога да си представя, че един чужденец си е поставил за цел да се сдобие със земите и къщата! — Лорд Талбот погледна изпитателно младия янки. — Имате ли професия, или сте човек, отдаден на свободата си?

— По малко и от двете. — Зъбите на Кристофър блеснаха в бърза усмивка. — Притежавам много кораби по всички пристанища на света, но освен това с радост се отдавам на безделието и удоволствията.

В очите на Клаудия трепна ново пламъче:

— Трябва да сте страшно богат.

Кристофър небрежно вдигна рамене.

— Е, имам достатъчно, за да си позволя някои забавления.

— Сакстън Хол заедно със земите около него би бил чудесна придобивка, но за съжаление не се продава. — Лорд Талбот се засмя кратко. — Ако беше така, аз отдавна щях да съм го взел за себе си.

— Папа, ти би притежавал цяла Англия, ако кралят разрешаваше — отбеляза закачливо Клаудия и го потупа по ръката.

Усмивката, с която лордът я погледна, беше тъжна:

— Това е необходимо, за да мога да поддържам лукса, в който живееш.

Клаудия захихика:

— Тъкмо се сетих, папа, обещах на шивачката да потърся плат за нова рокля. Но знам, че имаш сметки за уреждане с кмета, затова трябва да си намеря друг придружител. — Крайчетата на устните й се повдигнаха палаво, когато очите й срещнаха погледа на Кристофър.

— Мога ли да ви помоля да ме придружите, мистър Сатън?

— Клаудия! — Гласът на баща й беше изпълнен с ужасен упрек. — Та ти току-що се запозна с младия господин!

— Папа, всички що-годе приемливи млади мъже в околността изпитват смъртен страх от теб — противопостави му се Клаудия с тон, който не търпеше възражения. — Ако не поема инициативата в свои ръце, сигурно ще си умра като стара мома.

Устните на Кристофър трепнаха весело, когато погледна баща й. Лордът изглеждаше доста уплашен от сарказма на дъщеря си.

— С ваше позволение, сър.

Лорд Талбот неохотно кимна, а Алън се захили, когато Кристофър услужливо подаде ръката си на Клаудия.

Със самодоволно кимване Клаудия я пое и тръгна до него, вдигнала триумфално глава. С този придружител би предизвикала завистта на всяка жена в Маубъри. И когато видя зад прозореца на кметската къща една самотна фигура, обля я вълна на възбуда, тъй като усещаше погледа на Ирайн в гърба си още дълго време. Клаудия мразеше сравненията, които непрекъснато се правеха между нея и другото красиво момиче. Разбира се, тя изпитваше дълбока радост, когато някой описваше ужасните кандидати, които кметът водел на дъщеря си. Най-съкровеното желание на Клаудия беше да види това момиче впримчено в брак с някой от ония отвратителни старчоци.

— Изглежда, че Клаудия си намери играчка, с която да се позабавлява известно време — забеляза Алън, обзет от добро настроение.

Лорд Талбот изстена, преструвайки се на измъчен:

— Съжалявам, че майка й не поживя още няколко години. Като знаете как непрекъснато мърмори Клаудия, можете да си представите колко големи са ядовете ми.

Шерифът се засмя и посочи е глава към кметската къща:

— Клаудия каза, че сте имали сметки за уреждане с нашия кмет. Да дойда ли с вас?

Лордът отхвърли предложението му.

— Не, става въпрос за лични работи. — Той посочи към отдалечаващата се двойка. — Но все пак можете да направите нещо за мен. Хвърляйте по едно око на този нахален младеж. Мисълта, някакъв си янки да ми влезе в къщата, съвсем не ми харесва.

Алън се засмя:

— Ще направя каквото мога, милорд.

— Тогава ви напускам и вярвам, че ще се погрижите за всичко.

Лорд Талбот решително закрачи към малката къща на кмета и почука по вратата със сребърната дръжка на бастуна си за разходка. Отначало никой не го чу и той тъкмо започна да се чуди коя ли може да е причината, когато вратата леко се открехна. Ирайн надзърна и по лицето й пролича, че този гост не й беше по-приятен от Сайлъс Чамбърс.

Лорд Талбот бутна вратата с бастуна си и принуди момичето да отстъпи.

— Не ме гледайте през пролуката, Ирайн. — Той се засмя, хвърляйки поглед към нея. — Искам добре да виждам хората, с които говоря. Вкъщи ли е баща ви?

Объркана и малко нервна, Ирайн направи лек реверанс и бързо отговори:

— О, не, сър. Има някаква работа в селото. Не съм много сигурна, но вероятно ще си дойде всеки момент.

— Е, добре, тогава ще го почакам до огъня, ако разрешите. Ужасен ден е днес.

Лорд Талбот забърза към нея, спря се, подаде й палтото и тривърхата си шапка и влезе в дневната. Той не обърна внимание на лошото настроение на Ирайн, остави я да затвори вратата и да окачи мократа му дреха на закачалката. Когато и тя дойде в стаята, го намери вече седнал на един люлеещ се стол близо до камината. Беше преметнал крак върху крак и под края на дългото му пардесю се виждаха стъпалата му, обути във фини сиви чорапи. Топлина заблестя в очите на лорда, когато я видя да влиза, и той я дари с усмивка, за която се надяваше, че изглежда съвсем бащинска.