Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

— Значи в такъв случай лорд Талбот е и този, който плаща данъците?

— Не и ако желае да получи земята. Това би било глупаво от негова страна.

— Но тогава може би този лорд Сакстън изобщо не е мъртъв — помисли на глас Кристофър. Той стана и взе наметалото си.

— От три години съм тук шериф и все още не съм видял или чул нещо, което да доказва, че той е жив — увери го Алън. Той погледна през прозореца тъкмо когато навън премина една голяма карета, и скочи на крака. — Това е каретата на лорд Талбот. Той знае много повече за Сакстън Хол, отколкото всеки друг човек в околността. Елате, ще ви представя. — По лицето на Алън премина лека усмивка. — Ако имате късмет, и дъщеря му Клаудия ще бъде с него.

Кристофър сложи шапката си и последва шерифа през салона, след това излязоха и прекосиха покритата с калдъръм улица. Една голяма, красива карета стоеше близо до странноприемницата, а кочияшът слезе, за да постави малко столче пред украсената с герб вратичка. Гербът в по-голямата си част се състоеше от доста объркани орнаменти, сред които имаше три странни черти, но те не биеха много на очи. На тази прекрасна карета би завидял и самият крал, а когато лорд Талбот слезе от нея, всички забелязаха, че външният му вид беше не по-малко впечатляващ, както се бе издокарал целият в брокат, дантели и коприна, характерни по-скоро за отминалите времена. Изглеждаше на средна възраст и явно се поддържаше много добре. Той погледна към вратата на каретата и подаде ръка на млада жена, чийто тънък силует с черни коси от разстояние много напомняше на Ирайн Флеминг. И все пак, когато тя се приближи, Кристофър видя, че нейната хубост далеч не може да се мери с тази на Ирайн. Очите й се стесняваха във външните си ъгли и като че ли им липсваше тежестта на миглите, които обграждаха зениците с цвят на аметист. Макар че човек не би могъл да нарече чертите й груби, те все пак не бяха така фини и деликатни като на Ирайн. А и кожата й нямаше толкова светъл и чист тен. От друга страна обаче, нито едно момиче не би успяло да постигне нейната грация и изисканост.

Клаудия Талбот застана до баща си. Тя наметна грижливо кадифената качулка върху главата си, за да запази прелестната си прическа от дъждеца, и след това пое подадената от баща й ръка. Погледът й се плъзна към Кристофър, бавен, изпитателен поглед, който несъмнено оценяваше достойнствата на външния му вид.

— Но, Алън — измърмори тя, когато двамата мъже се приближиха. — Никога не съм допускала, че ще хукнете по улицата, за да ми представяте някого. Не сте ли поне мъничко ревнив?

Шерифът се засмя и отговори на кокетната й забележка:

— О, Клаудия, вярвам, че ще ми останете вярна, дори да ви представя цял полк мъже. — С възторжен жест той посочи мъжа до себе си. — Позволете да ви запозная с Кристофър Сатън от Бостън. Ако се съди по облеклото му — джентълмен, и, струва ми се, още един мъж, готов да падне в краката ви, сразен от вашия чар.

— За мен е чест, мис Талбот! — каза Кристофър и галантно се приведе над ръката й, облечена в ръкавица.

— Боже Господи, колко сте висок! — отбеляза тя закачливо.

Кристофър познаваше добре похватите на дръзките жени и веднага схвана смелото примигване на очите й. В случай че копнееше за женска компания, явно току-що му беше отправено предложение.

— А този достоен за уважение господин е лорд Нейджъл Талбот — продължи Алън церемонията по представянето.

— Сатън… Сатън… — повтори лорд Талбот замислено. — Чувал съм това име някъде.

— Може би си спомняте за мене поради недоразумението, което имах преди няколко седмици с кмета — предположи Кристофър.

Лорд Талбот го загледа с интерес.

— Аха, значи вие сте този, който се дуелира с Фарел, така ли? Е, няма да ви упреквам за това. Този невъзпитан младеж създава неприятности навсякъде, където стъпи кракът му.

— Мистър Сатън е по делова работа в Маубъри — рече Алън. — Иска да си купи жилище по тези места.

Лорд Талбот се засмя доволно.

— Тогава ви пожелавам щастие, сър. Това е голяма работа — да се купуват земя и имот. Най-важно е обаче да вложите достатъчно пари, за да бъде всичко сигурно и трайно. Човек трябва да е доста богат, за да направи сполучлива покупка.

Кристофър улови в погледа му скрития въпрос.

— Имам предвид Сакстън Хол.

— О, да не би да искате да купите къщата? — намеси се Клаудия със сладко гласче. — Та тя е почти изгоряла и е пълна с духове. Всеки човек в околността ще ви каже, че това място носи нещастие.