Катлийн Удиуиз - Роза през зимата

От тези планове настроението му се повиши и Ейвъри отново посегна към гарафата, за да полее взетото решение. След това се надигна от мястото си и нахлупи шапката ниско зад очите си. По това време някои от приятелите му се обзалагаха в кръчмата какъв фураж ще се появи най-рано на пазара в Маубъри или пък дали ще се предлагат овце или гъски. В очакване Смадли Гудфийлд да стане член на семейството може би и той трябваше да се включи в тези облози.

За пътниците, пък и за жителите на селото кръчмата „При глигана“ в Маубъри беше едно приятно място за срещи, където можеха да се видят и някои нови хора. Масивни, наскоро полирани дървени колони носеха горния етаж на заведението, който предлагаше по-интимна, почти домашна атмосфера на посетителите, за разлика от долния салон. Остър дъх на силни питиета и апетитни миризми на печено месо проникваха във всички ъгли на кръчмата. Шишета, пълни с ром и уиски, заемаха цялата стена, пред която стоеше кръчмарят, винаги с влажна кърпа за бърсане на тезгяха в ръце. От време на време той хвърляше по един поглед към пияния мъж, дремещ в ъгъла на бара, докато едно от момичетата сервитьорки пъргаво притичваше насам-натам и слагаше пред мъжете по масите пълни чинии и кани с вино.

До прозореца седеше Кристофър Сатън. Той подхвърли няколко монети върху плота на масата, за да плати поръчките, които беше направил дотук със Сайлъс Чамбърс. След това лениво се облегна на стола и с наслада изпи остатъка от бирата си. Кучешкият лай откъм улицата съпровождаше сравнително бързото отпътуване на мистър Чамбърс с неговата невзрачна карета. Кристофър се усмихваше весело, наблюдавайки го през стъклото на прозореца. Човекът явно беше объркан от разправията в семейство Флеминг и когато Сатън му поръча още едно питие, той с охота го прие и призна, че междувременно вече е размислил и е решил да не бърза да взема момичето за жена. Изглежда, че кметът прекалено силно беше подчертал колко плаха и затворена е дъщеря му. И макар че той ни най-малко не беше преувеличил с описанието на нейната красота, мистър Сайлъс заяви, че се осмелява да се усъмни в смиреността и кротостта й. Момичето беше доказало, че притежава доста повече жар, отколкото той беше в състояние да понесе. Беше само един миролюбив човек, добросъвестен и предпазлив, и твърдо беше начертал жизнения си път. Да се наслаждава на една толкова млада и красива жена и да вярва, че тя ще е само негова, беше твърде съмнителен лукс. При това опасността от разгръщането на такъв темперамент сериозно го безпокоеше.

Кристофър не показа, че е недоволен, когато Сайлъс Чамбърс поиска да го напусне. Да, всичко се беше развило много добре. Никакви заплашителни предупреждения или груби намеци не бяха необходими, за да се убие желанието на Сайлъс да се върне в къщата на Флеминг. Само две-три невинни забележки, приятелско кимване, незаангажирано повдигане на раменете плюс състрадателна физиономия бяха достатъчни, за да убедят човечеца, че трябва да бъде много предпазлив с избора на жена. Сайлъс, изглежда, твърдо реши да се придържа към мъдрите съвети на Сатън. Най-накрая той заключи на глас, че е длъжен да опази своето малко състояние и че човек би следвало да бъде много внимателен, когато става въпрос за такова сериозно нещо като женитбата.

Кристофър усещаше, че зад гърба му стои някой, и когато обърна глава, видя някакъв пияница, нисък на ръст и със сплъстена коса, който се взираше в чашата, оставена на масата от Сайлъс.

— В… вие сте чужденец … какво… търси тук един чужденец, господине? — попита пияният.

Не беше трудно да се отгатне какво води човека към неговата маса. Кристофър обаче се интересуваше от Маубъри и неговия кмет. Беше решил да разпита за клюките в селото. Той приветливо кимна и лицето на мъжа се озари от широка усмивка, при която се показаха развалените му зъби. Той обаче веднага премести погледа си отново върху каната.

— Мога… лли… да седна при вассс, господине?

С кимване Кристофър го покани да заеме мястото, където до преди малко бе седял Сайлъс. Още неуспял да се намести удобно, човекът грабна чашата и изпи остатъка от бирата.

Кристофър повика с поглед момичето и поръча:

— Донеси на моя приятел още една бира — заповяда той. — А може би и малко месо, за да си подложи на стомаха.

— Вие сте истински светец, господине! — избоботи мъжът с подпухналите си устни и наведе замислено месестия си нос. Пурпурночервени жилки прорязваха цялото му лице, а лявото от безизразните му сини очи беше покрито с бяла ципа. Той се озърташе неспокойно в очакване на поръчката. Жената му донесе каната с бира и една дървена чиния, пълна с месо. След това се наведе над масата, за да вземе монетите. Тя дари Кристофър с предразполагащ смях и му предложи своя чар, разтваряйки леко блузата си. Неочаквано Бен удари с кокалестата си ръка по масата и изплаши както благодетеля си, така и момичето.