Катлийн Удиуиз - Шана

Рурк се засмя мрачно.

— И това също беше едно малко състояние!

Шотландецът поклати глава.

— Беше ми страшно необходимо. Трябваше да преследвам лорда. И за това отиде всичко. Държах под око багажа му, преследвах фрегатата, с която отплува от Лондон.

Старият Джордж Бошан хвана майора за ръката.

— Що се отнася до мен, чух достатъчно. Смятам, че ще поставите стража около къщата. Сър Гейлърд несъмнено ще се върне скоро. Ако не се върне, трябва да го потърсим.

Рурк тръгна към вратата.

— Моля господата да ме извинят, на първия етаж трябва да оправя една врата. — Той събра инструментите и дървените парчета, а милите братски закачки на Натаниел го следваха по стълбите нагоре. Рурк влезе на пръсти през полуотворената врата, за да не събуди Шана. Той остави инструментите си на масичката и хвърли поглед на леглото.

А то бе празно.

Погледът му прелетя през стаята и отново обратно към леглото, но писалището с хартията му бе убягнало. Рурк се приближи и в следващия миг яростният му вик огласи цялата къща. Той се спусна по стълбите, вземайки по три стъпала наведнъж, нахлу в салона и хвърли в скута на Трейхърн смачкания лист.

— Той я е отвлякъл! — крещеше той, почервенял от яд. — Подлецът ми е откраднал моята Шана.

Гласът на мисис Амелия, твърд и заповеднически, успокои вилнеещите му сетива.

— Рурк! Стегнете се! Така няма да успеете да помогнете на Шана.

Рурк поклати глава, като че да се съвземе, и сега забеляза, че Натаниел бе стиснал ръката му, докато баща му вземаше от вече не така непокорните ръце оръжието, към което бе посегнал лекомислено. Той се върна към действителността и макар че факелът на яростта му бе изгаснал, в стомаха му гореше все така леден огън.

На Питни, който го наблюдаваше, Рурк напомни жаден за мъст хищник; Питни бе във висша степен облекчен, че дивата ярост този път не бе отправена към него, защото сега беснеещият Рурк не бе окован. Глупакът, който бе разбудил този лъв, би направил добре, ако си плюе здраво на петите.

Трейхърн гледаше мрачно листа хартия в скута си.

Питни стана от креслото, застана зад Трейхърн и зачете зад раменете му. Докато той кършеше напрегнато ръце, гласът му проеча в напрегнатата тишина.

— Това тук, долу — той посочи към подписа на сър Гейлърд Билингсхъм, — вече съм го виждал.

— Естествено, че сте — сдъвка го Трейхърн с необичайна строгост. — Всичките му носни кърпи, ризите му носят този знак, всичко, на което може да се постави „Б“, като Бастард!

— Не! Не! — изпъшка Питни. — Имам нещо друго предвид. „Р“-то на Мили! Това не бе никакво „Р“! Та момичето не можеше нито да чете, нито да пише, и е нарисувало в пясъка, колкото е могло, каквото е видяло. Едно „Б“ с опашка надолу. Билингсхъм!

Трейхърн взе листа и го размаха пред майора.

— Вашият рицар е убил Мили!

— Ако разрешите, сър — отвърна майорът студено, — той не е моят рицар.

— Ще видите! Ще видите! — беснееше червенокосият шотландец. — Ще направи с малкото ви момиче точно това, което направи някога с моето! С проклетия си камшик и проклетия си юмрук!

Старият господин Джордж хвана пистолета си, Питни го последва, но преди да са се въоръжили другите мъже, външната врата се хлопна след Рурк. Ралстон още седеше нерешително, но Трейхърн, който се бе замислил мълчалив в креслото си, се изправи сега на бастуна си.

— Ако си мислите — изфуча той, — че ще остана тук при жените, то сте се излъгали! — Той направи две крачки с бастуна, след това го захвърли на пода и забърза след другите, без да обръща внимание на превързания си крак.

Старият мистър Джордж стигна до конюшнята, когато Рурк разпитваше вече сержанта от вахтата.

— Коне, човече! — крещеше Рурк нетърпеливо. — Взимал ли е някой коне?

— Само сър Гейлърд, сър — объркано даде сведение сержантът. — Малко преди обяд беше, когато дойде и нареди да му се оседлае един кон — каза той. — Аз му го оседлах. След това взе малката кафява кобила, тази с белезите, нали я знаете, сър? Каза, че трябвало нещо да се закара някъде. Каза също, че имал разрешението на милостивия господин — прибави сержантът малко предизвикателно.

— Добре, сержанте — успокои го Джордж Бошан. — Никой не ви упреква.

Възбуденото цвилене и тропот на копита накара мъжете да заобиколят. Атила тъпчеше на едно място, изправяше се на задните си крака и пръхтеше на място.

Джордж посочи с палец жребеца и попита сержанта:

— Какво му е на животното?

— Не мога да кажа, сър — сви рамене сержантът, — неспокоен стана още като дойде сър Гейлърд, и стана още по-зле, когато взеха кобилата.