Катлийн Удиуиз - Шана

Той спря замислено и се почеса с камшика по брадата.

— Какво да правя сега? Трябват ми парите на баща ви, но не мога да ви пусна да избягате, за да раздрънкате измислиците си. А вашето любопитство за пръстена? Кажете защо ви се наби така в очи?

Той постави крака си на леглото, подпря лакът на коляното си и се вторачи в Шана.

— Ах, това беше само — сви Шана рамене и придоби невинна физиономия, — защото изглежда ценен и вероятно защото надминава възможностите на Ралстон.

— Женски глупости! — отклони Гейлърд. — Затова имам малко време и още по-малко търпение. — Той вдигна ръка, цапардоса я по лицето. Силата на удара я хвърли на леглото, зави й се свят.

— Следващия път — изфуча сър Гейлърд, — когато ви поставя въпрос, се постарайте да дадете по-убедителен отговор. И така, каква е истината за пръстена?

— Той принадлежи на Рурк! — изсъска му тя в лицето. Тя подпря глава на лакътя си и опипа с другата си ръка бузата си. Устните й бяха бледи.

— Сега е вече по-добре, мила моя. Тогава вашият Рурк значи ме подозира в убийството на оная мърша в Лондон? И изобщо не иска да повярва, че имам този пръстен от някакъв шотландец? Не, не, не ме лъжете отново! Не казахте ли току-що самата, че съм бил убил Мили? И сигурно е говорил на баща ви за това… е, добре. Маскарадът свърши. Нека бъде така! И без това отдавна ми омръзна да играя заради вас ролята на оглупял благородник.

Шана разбра бързо, че изразът на лицето й отново я бе издал.

— Ах! Погледнете се само! Преструвате се на изненадана, уважаема госпожо? — присмя се той и фъфленето изведнъж изчезна от гласа му. — Беше ми съвършено ясно какво удоволствие биха изпитали такива дребни души като вас пред карикатурата на рицаря на печалния образ. Въпреки това ме огорчава, че именно вие, мадам, така бързо приехте това за истина.

На това Шана отвърна с изпълнен с омраза поглед.

Гейлърд отиде до креслото и взе мускета. Шана се учуди.

Тя позна оръжието. То принадлежеше на Рурк, той го бе носил в обора, преди същият да бе запален.

— Правилно виждате, мадам — ухили се сър Гейлърд. — Това е оръжието на господин съпруга ви. Взех си го от обора, след като го проснах. Щях да му светя маслото, преди да го подпаля. И не беше ли хитро, като го подмамих с цвиленето на Атила да излезе от къщи? Ако бях действал по-умно при първите два опита за убийство, отдавна да съм го отстранил от пътя си. Но тогава още не знаех, че е женен за вас. Аз седях с Мили горе в сеното и ви видях двамата долу как се любехте. Тогава ми стана ясно, че трябва да умре, тъй като явно бяхте влюбена в него, а това пречеше на моите планове за женитба. А трябва да знаете, че аз наистина се нуждая от парите на баща ви. Нямаше да се отърва така за дълго от моите кредитори, ако не бях намерил тогава в стаята на това момиче — вие вече знаете, тази от Лондон — истинско съкровище. Глупавата гъска искаше да ми отмъкне няколко монети, а аз нямах нищо, с което да й затворя устата. Тя си заслужава смъртта.

Гейлърд издърпа от скрина един дълъг шал и грубо я издърпа на крака. Тя го захапа за рамото толкова силно, колкото можеше, но, изглежда, не беше достатъчно силно, тъй като той почти не се раздразни.

— И никакъв звук, мила моя! — предупреди я той. — Имате късмет, че още ми трябвате.

Той й изви ръцете на гърба, завърза ги здраво, като се втренчи през раменете й в корсажа й.

— Бъдете послушна, съкровище мое! — Той сграбчи гърдите й и опипа тялото й. Шана отвори уста, за да извика, но в този момент той й напъха ленена кърпа между зъбите. Тя се опитваше отчаяно да изплюе сухата ленена кърпа, но той й върза устата с втори шал и го завърза отзад на врата й. Той претършува скрина й, докато намери едно тежко наметало, което й хвърли на раменете. След това метна пушката на лявото си рамо, а с дясната ръка извади пистолета от колана. Това оръжие той опря под наметалото в ребрата й. След това я хвана с другата ръка за косата и я задърпа, докато тя започна да вие от болка. — Само да не решите изведнъж да ме напуснете, дете мое — смееше се той.

Така той я придърпа през помещението до писалището. Като държеше все още с лявата ръка здраво косата й, той постави там пистолета, грабна лист хартия и потопи перото в мастилницата. Тогава започна да пише:

От фамилия Бошан и от Трейхърн изисквам с настоящето по 50 000 лири. Следват подробни указания.

Като подпис постави едно украсено „Б“, което завършваше с изкусно завъртяна опашка. Той се изсмя, лъхтейки, захвърли листа към леглото, взе отново пистолета и поведе Шана навън през коридора.