Катлийн Удиуиз - Шана

Лек, мигновен шум я стресна в дрямката. Тя лежеше тихо, полубудна, полуспяща. И отново се чу лек скърцащ шум. Това бяха клоните на голямото дърво, които шумоляха по стъклото на прозореца. Шана обърна главата си на възглавницата и в сумрака на затъмнената от завесите стая тя позна сянката на мъж, който тъкмо се качваше през перваза на прозореца.

— Рурк? — промърмори тя сънливо. — Какво разигравате?

Сянката се удължи, обърна се; завесите се разделиха, дъхът на Шана секна, от гърлото й напираше вик, който от ужас не можа да издаде. Мъжът тръгна към нея, зловеща насмешка изкривяваше устата му.

— Гейлърд! — каза учудено Шана, страховете й отлетяха, тъпият благородник беше досаден, но не представляваше опасност. Тя го погледна негодуващо. — Какво ви хрумна да се вмъквате в моята стая?

— Е, моя мила Шана — присмя се рицарят, — просто изучавам старателно примера, който вашият съпруг има неблагоразумието да ми даде. Не съм ли поне толкова хубав, колкото него?

— Не сте ми по вкуса — отвърна Шана високомерно. Сетивата й бяха още полуобхванати от съня, но някъде проблясваше вече следа от съзнанието. Сър Гейлърд не присъстваше, когато пристигна Гарланд. Нещо повече — всички драматични събития от последната нощ и тази сутрин се случиха в негово отсъствие — как можеше в такъв случай той да знае за нейния брак? Тука нещо не бе наред и това сега я глождеше, събуди недоверието й и любопитството й.

— Преди да извикам слугите си и да ги накарам да ви изгонят от къщата, ви питам още веднъж, сър — какво търсите тук в стаята ми?

— Удобство, уважаема госпожо! — Той подпря дълга кремъклийка на облегалката на креслото и си кръстоса изпръсканите от тиня ботуши. — Проследих някои събития, които ме накараха да пожелая да си поговорим на четири очи.

Шана стана, оправи кадифената си рокля и обърканата от съня коса, но усещаше воднистите очи, които се бяха втренчили в нея. Тя нахлузи обувките си и хвърли око на часовника върху камината. Току-що бе започнал обедният час, тя значи бе спала само няколко минути. Рурк трябваше да дойде всеки момент, за да оправи вратата.

— Не зная какво има да обсъждаме, сър Гейлърд — рече Шана презрително, докато сгъваше одеялото и го поставяше на края на леглото. Ако този негодник има намерение отново да я ухажва, щеше бързо да го пресече. Тя не изпитваше и най-малкото желание да слуша любовните обяснения.

— Ах, моя чаровна лейди Шана. — Билингсхъм се облегна на креслото, постави върховете на пръстите на ръцете си един срещу други и така направи куличка на корема си. — Ледената царица! Недосегаемата! Съвършената жена! — ехо отекваше в смеха му. — Но не съвсем безупречна. Мила моя, вие сте използвали лъжи и измами и сега идва време да се изкупи вината. Дойде денят, в който е падежът на полицата.

— За какво говорите всъщност?

— Естествено за вашия брак с Рурк. Вие сигурно не искате никой да научи за това?

Шана се слиса.

— Сър, искате да ме изнудвате ли?

— Не съвсем, мадам — поясни той, а погледът му я следваше с незадоволена жажда, когато тя отстъпи малко пред него. Гейлърд се изправи и се насочи с привидно отпуснати крачки между Шана и вратата. Тогава се обърна внезапно и зае едно глупаво положение, което трябваше да му придава превъзходство.

— Не кроя такава подлост — ухили се той. — Необходима ми е вашата подкрепа — а вие имате нещо, за да ми се отплатите. Ако може да убедите Бошан и баща ви, че е много мъдро да инвестират в моята корабостроителница, няма да кажа нищо за брака с това момче Рурк, няма да уведомя и службите, че вашият съпруг е избягал убиец.

— Откъде знаете това?

— Ралстон, този глупак, ми довери тайната си на „Хамстед“, че е закупил един убиец от затвора и че същият е Джон Рурк. Познавам много добре документите по делото на баща ми. Естествено убиецът тогава се е казвал още Рурк Бошан. За мен естествено бе загадка, как се е осъществил бракът ви с този подлец. Доколкото зная, мъжът е бил обесен и когато се представихте за вдовица, се учудих, тъй като от документите на баща ми излизаше, че Рурк Бошан е бил ерген. Така, не бях виждал никога Рурк Бошан, изобщо не ми минаваше през ума, че той и Джон Рурк са едно и също лице — докато мистър Ралстон не ми изясни случая. В затвора се оженихте, нали?

Шана кимна бавно.

— Да предположим, че приема вашето желание — какво възнамерявате да направите?

— Ще замина обратно за Лондон, естествено, и ще си гледам работата.

— В Лондон значи, казвате. — На Шана й просветна. В началото тя искаше да изложи този мъж, но сега реши да задоволи още любопитството си. — Струва ми се, сър, че сте притеснен финансово. И въпреки това водите много разточителен живот. И сте добър приятел на Ралстон. Взехте ли на заем пари от него?