Катлийн Удиуиз - Шана

Ралстон направи отрицателен знак с ръка.

— Трябваше да ми донесе риба, нищо повече.

— А защо на острова непрекъснато преследвахте Рурк? — искаше да узнае Питни. — Често съм ви улавял.

— Искате да хвърлите върху мен подозрението, че съм замислял да го убия, признайте си, че е така! — Слабият мъж се опитваше сега да се измъкне с атака. — Вие и Шана, вие двамата още в Лондон съзаклятничехте зад гърба ми, за да скалъпите женитбата с Рурк. Е, когато ви сварих на острова при мелницата при едно рандеву — гласът му стана ехиден, — тогава още нищо не знаех за сватбата. Мистър Рурк позволяваше на ръцете си такава свобода, че бях убеден, че имат любовна връзка. И тъй като в крайна сметка бях отговорен за престоя му на Лос Камелос, беше ясно, че ако го заставят да даде обяснения защо не оставя на мира дъщерята на господаря на острова, неприятни въпроси ще бъдат отправени и към мен. Че двамата са мъж и жена, свързани с брак, разбрах едва когато бяхме вече на път за насам, а като стъпихме на твърда земя, изпратих писмо до властите. За мен мистър Рурк бе все още убиец, не разбирате ли? Как бих могъл да се усъмня в думите на надзирателя!

Шана размени многозначителен поглед с Рурк — освен Питни за тайната й женитба бе научила само Мили.

— Мистър Ралстон — каза Питни иронично, — вие сте не човек, а ангел.

— Г-н майор! — извика Ралстон. — Аз съм гражданин на Англия и изисквам цялата защита, която законът ми дължи! — Притиснат натясно, той си играеше с ръкавицата, която още стоеше на дясната му ръка, накрая я свали и нея и запрати и двете с трясък на масата. — Ако някой иска да предяви обвинение към мен, то нека се обърне към съда. Там ще отговарям на всякакви въпроси. Но няма да разреша да си играят така с мен сега. Очаквам офицерът на краля да ме защити, това е мое право.

Междувременно мисис Амелия бе пристъпила към сина си, а сега го побутна с лакът. Рурк я погледна въпросително, а тя отклони погледа му към вече оголената ръка на Ралстон.

— Откъде, мистър Ралстон — попита спокойно Рурк, — е този пръстен, който носите?

Ралстон вдигна ръка и погледна към пръстена, сякаш не вижда нищо странно в него.

— Пръстенът — обясни той снизходително — получих от един длъжник. Защо?

— От много поколения този пръстен бе притежание на моето семейство. Смятам, че ми бе откраднат.

— Откраднат! Глупости. Дадох на заем пари и тъй като мъжът не можа да ми ги върне, даде ми този пръстен.

Рурк се обърна наполовина към майора, наполовина към останалите.

— Майка ми ми даде този пръстен, за да мога да го дам като годежен пръстен на момичето, което избера за своя съпруга. Носех пръстена на една верижка на шията и той си беше там, когато се качих в стаята на онова момиче. Бе в нощта на убийството. Който и да е взел пръстена, той трябва да е бил в онази нощ в онази стая.

На Ралстон му увисна челюстта, като схвана какво означаваше това.

— Не! Не съм бил аз! Не съм я убил аз! — Той плувна в пот. — Не можете да ми припишете и това престъпление. Ето ви, вземете си проклетия пръстен! — Той го свали от пръста и го захвърли в салона, погледът му се вкопчи в Рурк. — Но как смеете да ме обвинявате! Никога не съм ви причинил нищо лошо! Платих дори, за да ви спася от бесилката! Това за вас вече нищо ли не означава?

На това място отново се намеси Орлан Трейхърн.

— Трябва ли да разбирам, мистър Ралстон, че сте имали навика да ми водите затворници, които ми казвахте, че сте купили на търга за длъжници? Трябва ли да разбирам, че сте ми представяли неверни сметки и че сте прибирали част от сумата, която плащах аз?

Ралстон видя своя малък свят да се сгромолясва, парчетата от него валяха върху му. Напразно се опитваше да спре треперенето на ръцете и колената си.

Но Рурк сметна, че още не е получил отговор на своя въпрос.

— Кой, мистър Ралстон — настоя той с опасно благ глас, — ви даде този пръстен? Да не би да бе случайно сър Гейлърд?

Ралстон неочаквано се изсмя.

— О, да! Наистина! Сър Гейлърд ми го даде? Да, сега си спомням! За една сума, която му бях заел!

— А какво каза сър Гейлърд, откъде има пръстена? — гласът на Рурк заглуши озадачения шепот в салона.

Ралстон сви рамене.

— Май от някакъв шотландец, ако добре си спомням. Също за сума пари, която този мъж пък дължал на сър Гейлърд.

— Джейми е шотландец — отбеляза Питни, набръчквайки чело. — Той наистина би могъл да го е взел от Рурк.

— Значи остава открит въпросът къде е сър Гейлърд — установи Рурк, — той излезе май да поязди?