Катлийн Удиуиз - Шана

— Да не искате да кажете с това, че — режещият глас на Ралстон премина като сабя през едва-що отново възвърналата се радост — един избягал убиец може просто ей така да бъде пуснат на свобода въз основа на един лист хартия? Това е несправедливост, смятам аз. Една ужасна съдебна грешка!

Майорът се изправи в цял ръст.

— Това писмо дава лаконично обяснение, сър. Жената, за която става въпрос, е била женена и освен това е поддържала връзки с други мъже. Още преди е имало сведения от мъже, които са били ограбвани от нея. В тях отново и отново е било изтъквано, че мъжете не си спомнят нищо повече, освен че са идвали в съзнание на известно разстояние от кръчмата. Също така има свидетелски показания от господа от Шотландия, които потвърждават, че мистър Бошан е дошъл при тях веднага след пристигането си от колониите. Следователно той не би могъл да е баща на детето на въпросната жена, тъй като същата е била в напреднала бременност. Освен това съществува подозрението, че съпругът й я е убил в пристъп на ревност.

— Едно порядъчно английско момиче бива убито по най-ужасяващ начин, при това е и бременно, а злосторникът се изплъзва ненаказан! — Ралстон разбираше само това, което искаше.

— Мистър Ралстон! — изрева Трейхърн.

Майор Картър небрежно се хвана за дръжката на сабята си.

— Поставяте под съмнение разпореждане на дворянския съд, сър?

Това двойно неодобрение, изразено от двама мъже с авторитет, на първо време затвори устата на пенещия се Ралстон. Но той започна да отстъпва едва когато Шана тръгна към него с проблясващи в зелените й очи светкавици.

Той запелтечи.

— Но аз само исках да кажа… Не! Не! Разбира се, че не.

— Само да посмеете да изречете с мръсните си устни още веднъж името на съпруга ми — и ще ви избода очите! — Макар че гласът й не бе по-висок от шепот, думите й кънтяха в ушите му.

— Да! Да! Имам предвид… Не. Както желаете! — Ралстон замълча, докато тя не се отдръпна от него.

Едва тогава той вдигна крак от прага на камината и си отстрани горещата пепел от ботушите. Но най-лошото още му предстоеше.

— Мистър Ралстон, мисля, че намерих нещо, което ви принадлежи. — Питни бе пристъпил пред него и му поднесе под носа камшика, който преди вече бе показал на Рурк.

— Ах, да, наистина. Много благодаря. — Ралстон се престори на много облекчен и го взе. — Разбира се, моят е. Съвсем не беше така лесно, знаете ли, да яздя само с една лозова пръчка. Но какво лепне така?

— Кръв — изръмжа Питни. — И косми. Все от Атила. С този камшик е бит Атила, докато е започнал да цвили от болка, и с това е привлякъл Рурк в конюшнята. Но вие естествено не можете да знаете всичко това, защото цялата нощ сте били на път. Как се казваше вашият приятел?

— Блеки. Джул Блеки — отвърна разсеяно Ралстон.

— Блеки — намеси се от другата страна на стаята Джордж. — Познавам го. Живее в една дървена къща малко извън Милс плейс. Той беше споменавал за някакъв роднина в Англия, но това беше, нека да помисля — той заразглежда Ралстон, — неговият шурей, братът на жена му.

Ралстон бе вперил поглед в земята. Гласът му шепнеше, когато той най-сетне проговори.

— Сестра ми тогава бях малко момче — бе несправедливо обвинена в кражба и продадена като робиня. Тя се омъжи за този мъж — мъж от колониите. — Позорът, който той изпитваше от това признание, очевидно надхвърляше силите му.

Майор Картър, който стоеше до Трейхърн, изслуша това с голям интерес. Сега той изпъна напред устни и извади от големия си джоб една дебела книга с разпоредби. Той вече я прелистваше, докато намери страницата, която трябваше да му помогне, после започна — потънал в дълбок размисъл — да обикаля в кръг. След като няколко пъти бе обиколил креслото на Трейхърн, той прекъсна разходката си и заговори:

— По-голямата част от службата си, уважаеми дами и господа, съм отслужил като офицер на фронта, като не вземаме предвид назначението в Лондон. — При това той кимна на Рурк. — Затова познавам военното изкуство. Но съвсем друга работа е да си офицер на короната в мирно време. Имайки предвид това, най-мъдрите глави в министерството издадоха една книга, един наръчник, която да помага на офицера, когато опитът му не е достатъчен. Но с тази книга е доста сложно. — Той я вдигна високо, за да могат да я видят всички. — От една страна, тя съдържа по-скоро препоръки, отколкото заповеди. От друга страна, тя дава на офицера две възможности — човек може да се придържа буквално към нея, но може и да не й обръща внимание, и така рискува военен съд. Аз предпочитам да се придържам към буквите на закона. А те казват: Ако офицерът попадне в цивилния свят на случай, който му се струва невероятно объркан или/и подозрителен, то той трябва лично да поеме отговорността, за да изясни фактите. — Той посочи с пръст страницата. — Колкото и надуто да ви звучи — едва ли бих намерил по-подходящи думи, за да опиша ситуацията, в която се намирам в момента.