Катлийн Удиуиз - Шана

— Действително съжалявам, майоре — отвърна Рурк и извинението му звучеше искрено. — Мога да извиня поведението си само с това, че бях събуден доста грубо, без никакво обяснение. И това малко ме ядоса.

Майор Картър се засмя тъжно.

— Искрено желая да не ми се налага да съм наблизо, когато напълно ви събудят. Но не се притеснявайте прекалено много за счупената ми челюст. В мирни времена повишенията в чин са рядкост, а пък аз дължа на това нараняване — първо, че не ме уволниха, второ, че ме повишиха в чин майор. Е, да — той огледа всички, — вие очевидно сте член на семейството.

— Това е синът ми! — гласът на мисис Амелия звучеше остро. — Всичко това трябва да е някаква ужасна грешка. Сигурна съм, че Рурк е напълно невинен. И ние сме решени да използваме всички средства, за да го докажем.

— Естествено, мадам — отвърна майорът учтиво. — Трябва да ви уверя, че случаят се проучва най-внимателно. Има доста неща да проверяване. — Той се обърна към господаря на дома. — Сър, дълго яздихме от Уилямбърг дотук. Предполагам, че е горе-долу време за чай, а и виждам, че имате. Мога ли да си позволя да ви помоля за една чаша?

— Виждам, че не се представям достатъчно добре като домакин — отвърна Джордж любезно. — Може би ще предпочетете нещо по-силно? Бих могъл да ви предложа превъзходно бренди.

— Сър, извънредно сте любезен към един служител на короната — майорът леко се усмихна, когато му подадоха една чаша, той отпи първо малка глътка и затвори блажено очи. — Благодат за един уморен боец — въздъхна той. Втората глътка му се услади не по-малко.

— За бога! — възкликна изведнъж майорът. — Ако продължава така, скоро ще си забравя и името. — Той затърси във вътрешния джоб на униформата си и най-накрая извади връзка пликове. — Има ли сред присъстващите капитан Бошан?

Натаниел пристъпи напред и каза, че това е той.

— В днешно време — каза майорът меланхолично — ние, офицерите трябва да вършим всичко. Това са писма от Лондон за вас. Поне едно от тези писма носи кралския печат.

Натаниел взе писмата и се оттегли с тях до прозореца, където бе по-светло.

Шана застана до Рурк и го хвана под ръка, което предизвика у майора недоумение. Красавицата му бе направила впечатление още при влизането, а сега, когато Рурк му я представи, той въздъхна малко разочарован.

— Моята съпруга, сър, Шана Бошан.

Майорът се поклони отривисто.

— Моите комплименти за красотата ви, мадам! Слънчев лъч в пущинака, бих казал. Поразен съм. — Той се изправи и я погледна по-внимателно. — Как се казвахте? Шана? Да не би да сте Шана Трейхърн, е, респективно да сте били?

— Точно така — потвърди Шана мило. — А там виждате баща ми Орлан Трейхърн.

— Лорд Трейхърн! — Майорът, очевидно впечатлен, забърза към Орлан Трейхърн. — Слушал съм много за вас, сър.

— Хм! — Трейхърн издаде един неясен, но в никакъв случай не дружелюбен звук и не обърна внимание на подадената му ръка. — Само лоши неща, басирам се. Но настроението ми бързо ще се промени, щом тази безсмислица около младия Рурк се изясни. Спокойно можете да уведомите началниците си, г-н майоре, че ще използвам напълно влиянието и състоянието си, за да изясним тази история.

Офицерът не се чувстваше много удобно в униформата си. Ако имаше две имена и две състояния в империята, които да могат да създадат проблеми на короната, то те бяха събрани тук, в този салон.

— Спокойно! — успокои ги Натаниел от прозореца. Той бе прочел писмата и сега се насочи към Орлан. — Явно няма вече нужда да се използват пари за тази история. — Той подаде на майора една очевидно официална грамота, с множество печати. — Предполагам, че вие сте най-близкият офицер на короната. Готов ли сте да потвърдите, че сте получили писмото?

Офицерът на короната въздъхна колебливо и взе в ръка писмото. Започна да чете, като заедно с очите се движеха и устните му. Той хвърли един поглед към Рурк, остави чашата настрана и продължи да чете. Най-накрая изрече на глас:

„… И така, в светлината на нови доказателства и с оглед на една молба от страна на маркиз дьо Бошан, по случая Рурк Деверъл Бошан трябва да бъдат прекратени всички съдебни процедури, докато по-нататъшните разследвания не дадат възможност за нова, обективна преценка на фактите по случая…“

Майор Картър отпусна ръка и каза:

— Това писмо носи печата както на маркиза, така и на дворянския съд. Което очевидно означава, че сте свободен, мистър Бошан.

Шана се хвърли на врата на Рурк с радостен вик и едва не го удуши от радост. Навсякъде из салона се чуваха въздишки на облекчение.