Катлийн Удиуиз - Шана

— Никой не го е виждал — забеляза мисис Амелия.

— Ще проследим този въпрос докрай, щом той се върне — реши майорът.

Трейхърн обаче не бе свършил с търговския си агент.

— Та колко платихте за Рурк? — поиска да узнае той.

И Ралстон, който вече си мислеше, че се е измъкнал, отново изпадна в дълбоко отчаяние.

— Двеста фунта — призна тихо той.

— А ми казахте 1500 — отбеляза делово Трейхърн, — от което мога само да заключа, че и преди сте ме мамили. — Господарят на острова претегли в ръка кесията със златните монети, после я хвърли обратно на Рурк. — Никога не сте ми дължали нещо, мистър Рурк. С помощта, която ми оказвахте, отдавна вече всичко сте изплатили. — И без да поглежда повече Ралстон, продължи — Сметките, с които разполага мистър Ралстон на Лос Камелос, ще му бъдат отнети като обезщетение за сумата, с която ме е лъгал.

Заеквайки, Ралстон се възпротиви:

— Но това е всичко, което притежавам на този свят!

— Тогава, за жалост, положението ви е сериозно — отвърна Трейхърн ледено, — защото вие вече не сте на работа при мен. Явно ще трябва да си търсите препитание в колониите.

Слабият мъж отпусна отчаяно рамене. В този миг той бе загубил повече, отколкото бе спечелил преди с всичките си хитрости. А и за него бе ужасен удар на съдбата, че ще трябва да прекара остатъка от дните си в омразните колонии. И ако Гейлърд не можеше да му върне остатъка от заетата сума, наистина щеше да изпадне в ужасно положение.

В салона стана тихо, когато Ралстон се строполи в първото кресло, което му попадна.

Връхната точка на напрежението бе преминала. Внезапно умора налегна Шана. Сутринта, която беше започнала с огнена страст, се бе оказала дълга — а освен това се бе прибавил и страхът, че войниците ще отведат обичния й Рурк. Шана се чувстваше напълно изтощена. Тя прошепна на Рурк няколко думи и предостави на него да я извини. Той я съпроводи до стаята й и спусна завесите на прозорците. Тя с мъка потисна една прозявка и се отпусна на леглото. Рурк я погледна със съчувствие.

— Наистина вратата не може да се заключва — усмихна се тя напрегнато. — Но осъзнавате ли какво значи, че вече няма нужда да се крием.

— А тъй като и аз сега открито мога да се върна в стаята си, предявявам претенции към всичко, което се намира в нея — обясни той, насочвайки се към скрина, от който си извади нова риза, но погледът му ясно й показа, че мислеше и за друг вид претенции.

— Но не и докато вратата е отворена. Охладете страстта си, сър, докато я оправите.

— Ще се погрижа за това, мадам, и ще се учудите колко бързо се оправя една разбита врата.

Шана го гледаше как съблича коженото си яке и си облича през главата новата риза.

— Нещо не ми даде мира, Рурк — каза тя. — Кой иска да ви убие?

— Подозирам някого — каза той изпод ризата си. — И ще го разкрия.

Той си пъхна ризата в панталоните и седна на леглото, наведе се над нея, потърси с уста устните й и се наслади на горещата й целувка.

— Обичам ви — пошепна Шана и обви с ръце врата му.

Ръцете на Рурк се плъзнаха по тялото й, дарявайки я с обич, надолу и все по-надолу, докато внезапно не прекъснаха разходката си над дясното коляно на Шана.

— Да не ви е пораснала на коляното мъртва кост? — попита я той озадачено.

Шана се изкикоти, повдигна си полите и ризата нависоко и му показа какво носи в чорапа: малката кама в красивата сребърна ножница.

— От тази сутрин — каза Шана сериозно — смятам, че трябва да ви пазя.

Рурк, естествено, бе по-впечатлен от вида на копринените бедра и погали голата кожа. Целувките му ставаха все по-смели и кръвта му кипна, изпълнена със страст.

— Вратата — прошепна бездиханна Шана. — Ако ни види някой!

— Изглежда, това вечно ще ни притеснява, че не можем да останем необезпокоявани — простена дрезгаво Рурк и целуна леко Шана по корема, преди да й смъкне с неохота полите надолу. — Значи тръгвам сега, за да видя как мога да накарам проклетата врата пак да се заключва. Само да не ми избягате отново.

Тя се вслушваше в стъпките му, как минаха по коридора и после по стълбите. Усмихна се и се сгуши във възглавниците. Рурк не си бе направил ни най-малък труд да приглуши стъпките си — а и това вече не бе нужно.

За няколко мига тя се отдаде на блаженството да не трябва никога вече да прикрива любовта си, после клепачите й натежаха и тя спокойно заспа.

Сетивата на Шана се ориентираха малко по малко в действителността.