Катлийн Удиуиз - Шана

Едва стигнал до стъпалото на стълбата, той блъсна Шана към стената и постави пистолета на гърлото й, за да се увери, че ще мълчи. Той се взря в ъгъла на входното помещение. В този момент долу се отвори врата, един слаб мъж с червеникава коса влезе и направи крачка настрани, за да мине Рурк. Ръцете на Рурк бяха пълни с инструменти и всякакви дървени трупчета. Червенокосият затвори вратата след Рурк и му помогна да постави товара си в ъгъла.

— Между впрочем, името ми е Джеймс Конърс, сър — каза чужденецът. — И търся мистър Питни.

Шана видя как уплашено се напрегна Гейлърд, когато червенокосият каза името си.

— Мистър Питни е тук, вътре — каза Рурк и поведе мъжа в салона.

Входното помещение бе вече празно и Билингсхъм поведе заложничката си по стълбите надолу, като я пусна да върви след него, а той самият се притискаше до стените. Размахваше пистолета си, като че го заплашва цял вражески свят. Шана се блазнеше от мисълта да избяга с неразумно смел скок, но Гейлърд я стисна още по-здраво за косата и изви болезнено главата й настрани. През затворената врата достигна гласът на шотландеца.

— Но не, аз нямах никаква причина да убия момичето си. Не знам кой го е сторил. — Шотландецът замълча, друг говореше неразбрано, след това отново се дочу шотландецът с високия си глас и натъртено „р“. — Не, не беше този там. Мизерникът, когото преследвах, бе по-едър и по-дебел. Но трябва да е тук, подлецът му, проклетник такъв. Моля за извинение, госпожи, нямате ли още един мъж вкъщи? Толкова голям приблизително. — Навярно показваше с ръце колко голям. — Така едър, като мистър Питни, бих казал. Изглеждаше като конте, облечен беше като лорд, имаше перо на шапката си. Каза, че бил рицар на кралството.

— Сър Гейлърд Билингсхъм! — се чу изпръхтяването на Рурк.

— Точно така! Това бе името! — извика шотландецът. — Сър Гейлърд Билингсхъм!

Шана искаше да се откопчи от силната хватка на Гейлърд, той обаче вдигна пистолета, за да я удари. Съвършено нелюбезно блъсна Шана напред, покрай стълбите, към задната част на къщата. Гейлърд бе подбрал хитро времето, когато прислугата бе заета в кухнята с подготовката на обяда, така че беше много лесно да се мине незабележимо през задната врата. По-късно достигнаха до жив плет, който водеше до изгорелия обор. Гейлърд накара отвлечената да прескочи оградата, след това я заблъска към малка горичка.

Под дърветата вече ги чакаха Джезабел и един кон от конюшнята на Бошан. Оседлан бе само конят на Бошанови. Върху Джезабел всъщност имаше покривало, което Гейлърд й бе хвърлил на гърба и го бе завързал с връв, на която висяха и две торби с провизии. Шана едва бе поела малко въздух под кърпата в устата си, но без да се трогва от това, Гейлърд я хвърли върху кобилата и с ремък завърза краката й под корема на коня. След това се дръпна малко назад и огледа делото си.

— Не е обичайният комфорт, мадам — изсмя се той без капка хумор, — но е съвсем уместно.

С оръжието в ръка отвърза с другата ръка ръцете й от гърба, за да може да ги върже отново отпред. След това пъхна между пръстите й кичур от гривата на кобилата.

— Дръжте се само добре, мадам. Ако паднете, би ме заболяло сърцето, вас естествено също, макар и на друга част от красивото ви тяло.

Той се засмя на остроумието си, след това се метна на седлото на другия кон, и то с небрежното умение на опитен ездач — наистина съвсем различен от това, за което се бе представял досега. Джезабел нямаше юзда, само юлар; Гейлърд обви края му около ръката си, след това смуши коня си в хълбока и така започна ездата на Шана към неизвестността.

Шана гледаше безпомощно през раменете си назад. Страх разкъсваше и малкото смелост, която все още беше запазила. Господарската къща с нищо не показваше, че са забелязали отвличането й, всичко бе тихо и мирно, поради което надеждите на Шана да избяга от този луд се изпариха бързо. Струваше й се, че ако би искал да я изнасили или да я убие, нищо на света не би могло да му попречи. Тя му бе в ръцете така, както жената в Лондон, или Мили на Лос Камелос.

Не зависеше от нея да забави бягството им, но Шана бе решена да изчерпи и най-малката възможност.

Прекосиха широка поляна. Гейлърд наложи див галоп и целта му бе високият дъб. Шана буташе кобилата с колената си първо от едната, след това от другата страна, все още с надеждата, че ще може с тази хитрост да спечели време. Конят пръхтеше и се вдигаше на предните си крака поради тази необичайна обноска и макар че Шана не постигаше никакво забавяне с това, то поне бе удовлетворена, като виждаше как се изпъва до граница на търпимост юларът в ръката на Гейлърд.