Катлийн Удиуиз - Шана

Джордж погледна сина си, вдигна вежди и двамата мъже си размениха многозначителни погледи. Рурк се спусна и разтвори широко вратата на конюшнята, докато бащата отиде към мястото на Атила и махна на мъжете, които стояха наоколо, да освободят пътя. Джордж издърпа резето, махна решетката и — Атила като видя вратата отворена, се втурна.

От копитата му изскачаха искри по настилката. Но на портата на обора стоеше Рурк, готов за скок, и щом гордият жребец притича край него, Рурк прокара като стрела ръка в развятата му грива и полуповлечен, полу под пружиниращата си сила се метна на гърба на Атила. Атила се изправи на задните си крака, опита се да се освободи от неочакваното си бреме. Но Рурк го притисна с колена и изсвири пронизително с уста. Конят позна ездача си, разбра също, че ще преследват един и същ дивеч, и изхвърча. Зад тях, скоро далеч след тях, Джордж и майорът даваха заповедите на хората си.

Атила обиколи господарската къща в стегнат тръс, премина през портата до изгорялата конюшня. Рурк го остави на воля, само се държеше здраво за гривата му, но не го направляваше. Преминаха през малка горичка, на поляната благородният кон спря, отметна глава и задуши във въздуха — и ето че се понесе, а копитата му чаткаха като чукове. Преминаха през гъсталаци, стигнаха до пасбището, прелетяха нататък като вихър. Мирисът на Гейлърд бе гореща следа в ноздрите на Атила — но още по-горещ бе мирисът на кобилата. Високите дъбове прелитаха като кафеникаво мъгляви сенки, ето че бяха вече на пътеката и Рурк видя пътя, който трябваше да следват. Оттук нататък Рурк направляваше жребеца, а Атила остави да го водят, защото бяха двамата едно, двамата имаха една и съща цел.

Гейлърд направи тъжна гримаса, когато хвърли поглед назад към Шана. Безпокоеше го държанието на това момиче, нейната самонадеяност. Той искаше да я види покорна, смачкана от страх. Той отстъпи назад, за да може да язди до нея. Конете вървяха в крак. Шана чувстваше малката кама на крака си. Ала не смееше да я вземе. Но този момент сигурно щеше да дойде.

Гейлърд се опитваше да я вразуми.

— Не съм жесток, мадам, а вие сте извънредно красива. Трябва само да ми окажете малко благоволение и тогава ще видите, че и моето сърце е милостиво. Не искам нищо повече, освен това — да споделя с вас един миг на наслада.

— Наслада би била за мен, сър — подигра му се нежният й глас, — да не ви видя никога повече.

— Нахалница! Вие сте безпомощна! — крещеше той и се изправи на стремената. — Вие сте в моите ръце и ще правя с вас това, което искам!

Шана прикри ужаса, който я обзе, и се изсмя презрително.

— Как ще стане това, господине? Във влажната гора? Ще си изцапате одеждите.

— Никой няма да дойде, за да ви спаси! — беснееше той.

Тя каза нежно, като на болно дете:

— Рурк ще дойде!

Гейлърд се закани с пистолета пред нея:

— Тогава ще го убия!

Страхът, който изпитваше, почти надделяваше и тя заговори само за да не се разтрепери устата й:

— Разказах ли ви вече, сър, че Рурк е прекарал доста време при диваците, че е научил техните хитрости, техните трикове? Той е спечелил дори тяхното уважение. А тогава е бил още почти дете. А казах ли ви също така, сър, че може да броди като сянка през горите, без да помръдне и едно листенце? Разказах ли ви, сър, че е отличен стрелец? А когато е раздразнен, удря като дивак наоколо си. Наистина — той е дивак!

Тя се изсмя с глас.

— Пиратите биха могли да ви го потвърдят — ако бяха останали живи. Даже те се страхуваха от него. Знам със сигурност: Рурк ще дойде.

Думите й бяха изречени почти като шепот, но ядосаха благородника още повече. Той дръпна, ругаейки, юздата, кобилата се изправи на задните си крака. Шана с огромно усилие се задържа на гърба й, като луда се вкопчи в гривата на коня. Пред хижата Гейлърд дръпна конете назад, те спряха в галоп и кобилата едва не се прекатури. Гейлърд успокои конете и слезе. Той развърза торбата с провизиите и я хвърли в хижата. След това си разтъпка краката, изпъна мускулите си, протегна се и едва след това благоволи да се погрижи за Шана. Развърза първо въжетата на единия крак, след това приклекна под кобилата от другата страна, за да освободи и там крака. Но се бавеше, а пръстите му заопипваха по безсрамен начин нежния й глезен и се насочиха по-нависоко. Шана затаи дъх. Всеки момент щеше да открие камата.

Изведнъж двамата дочуха тропот на копита в изхода на долината. За миг между дърветата проблеснаха сивият жребец и тъмнокафявият ездач. Сърцето на Шана възликува, сълзи на радост замъглиха погледа й. Но тя се бе зарадвала твърде рано, защото Гейлърд грабна пушката. Той се засмя вътрешно, когато опъна ударника и преметна пушката на седлото на коня си. Взе на мушка мястото, където свършваше пътеката в последния завой.