Катлийн Удиуиз - Шана

Над полето вече се здрачаваше, когато по-голямата част от компанията наближи най-после в добро настроение господарската къща. Правеха се, че не забелязват, че Атила бе останал зад всички други с двойната си тежест. Да, беше много съмнително дали от четирите ръце на двамата ездачи поне една искаше или пък бе в състояние поне от време на време да хваща юздите.

Сър Гейлърд Билингсхъм се радваше отсега нататък на гостоприемството на Бошан от едно не така уютно място. В една плевня имаше малко помещение, отделено с дъски, което се пазеше обичайно за диви, зли бикове и поради това бе подсилено с много здрави талпи. Тук бе подготвен за арестувания благородник доста проветрив подслон с маса и табуретка, с прясно сено и няколко одеяла. И въпреки че израненото му в двубой тяло не се възстановяваше така бързо, то, изглежда, високомерието му не бе изчезнало дори и под ударите на Рурк.

— Това е чудовищно! Да позорите така човек от моето съсловие! — вилнееше той зад решетките. — Не знаете ли, че само Великият трибунал на Негово величество в Лондон има правомощията да съди рицар на кралството?

— Може и да е така — отвърна майор Картър, — но решението за това е от компетенцията на съда в Уилямсбърг.

— Не искам да знам за вашата недодялана колониална справедливост — изсъска Гейлърд Билингсхъм. — Баща ми ще се погрижи за това.

— Вероятно и това ще стане — каза майорът. — Лорд Билингсхъм наскоро пристигна в колониите, за да наложи на, както се казва, незадоволителното прилагане на законите тук по-строгия критерий на реда в родината. В момента той съди в Уилямсбърг и както изглежда, вашият случай ще е първият, който ще отсъди с цялата прокламирана от него строгост.

Гейлърд зяпна от ужас и очите му видяха една не много далечна, но твърде неясна картина на бъдещето.

— Знам, наричат го палачът Хари — промълви сър Гейлърд като в кошмар. Той вяло отпусна рамене, от лицето му изчезна всякакво високомерие, за пръв път той изглеждаше такъв, какъвто бе в действителност, жалък подлец.

Едва влязъл в господарската къща, старият мистър Джордж пристъпя към богато украсения с дърворезба скрин, в който имаше шишета с бренди, и си подслади душата с една стабилна глътка. Джеремая и Натаниел плътно го следваха, докато майорът и Питни помагаха на страдащия от болки по цялото тяло Трейхърн да седне в мекото кресло. Орлан се отпусна в креслото, поклати смаяно голямата си глава, втренчи се в оцветените от тревата, шумата и мъха зеленикаво-кафяви бинтове, които се вееха по краката му. Последни влязоха Шана и Рурк, все още плътно прегърнати, с горда радост по лицата, като че денят им бе донесъл само щастие и блаженство.

Викове на радост и смях ехтяха из цялата къща, докато се разиграха стените. И всички говореха един през друг, разказваха от начало до край какво бяха преживели, след това започваха отначало, докато всеки допринесе за изчерпателното описание на случилото се. Имаше ръкостискания, имаше потупване по раменете, вдигаха се наздравици.

Шана застана до баща си и мило го попита:

— Много ли ви боли кракът, татко?

— Не толкова, кракът, детето ми, колкото друга част — започна той, пъшкайки. — Ако не беше въпрос на живот и смърт, никой не би ме качил на кон, но следващия път вече няма да се качвам, даже и земята да се разтваря под мен. Сега не мога нито да седна, нито да стоя прав, трябва да си легна, за да оцелея.

Шана се закиска и не спря, макар че гневът на Трейхърн се усили, когато погледна към нея.

— Ох, татко, и най-лошото е, че всичко стана заради мен!

— Ха! — Махна той с ръка, обърна се на една страна в креслото с надеждата, че така ще може да седи по-удобно, и погледна към Рурк, който застана до Шана. — Мен ме боли всичко, а тя се кикоти, като че не е наред. Внимавайте, синко, иначе ще ви изпрати и вас в гроба, след като ви изпие силите.

Рурк се засмя.

— Даже и да бях сигурен в това — за нищо на света нямаше да се спася.

Шана хвана ръката на съпруга си, стисна я влюбено, след това седна на облегалката на креслото при баща си и го прегърна.

— Обкръжена съм от хищници! — засмя се тя. — От двете страни! Отляво дракон, отдясно мечка. Ще мога ли някога да престана да се страхувам от вашите нокти.

— Грижете се само да е винаги бременна, момчето ми — смееше се Трейхърн, а настроението му се подобри. — Иначе няма да имате никога спокойствие. Направете й колкото е възможно по-бързо следващото дете.

— Съвсем на същото мнение съм, сър! — каза Рурк и й се усмихна, погледите им се сляха в съюз, който не се нуждаеше от думи.