Катлийн Удиуиз - Шана

С триумфиращ вик на уста Гейлърд замахна с двете ръце. Сърцето на Шана се сви, викът за помощ замря в гърлото й, Рурк се притисна настрана, със заглушителен трясък тежката маса се разцепи на две. Гейлърд се опита да измъкне топора от останките на масата. Рурк му хвърли цепеницата към пищялките и сграбчи нова цепеница. Топорът замахна към долната част на тялото на Рурк, но той можа да отклони ударът с цепеницата и отново топорът полетя към него. Рурк скочи назад, краката му се препънаха в остатъците от масата, той падна на пода.

Ликуващият вик на Гейлърд завърши с мъчителен стон. Той успя да съзре само метален блясък, избягна го, колкото можа, но въпреки това върхът на малката Шанина кама достигна бузата му и той почувства парещо срязване, което разпори месото му до врата.

В кръвожадността си отново бе напълно забравил дамата, която всъщност не беше никаква дама. Ругаейки, Гейлърд замахна и Шана усети как политна във въздуха, а в един далечен ъгъл отхвръкна камата й. Но когато Гейлърд отново замахна с топора, Шана вече бе отново на мястото си, ноктите й се забиха в раменете му. Сега вече Гейлърд разбра, че трябва да се бие не само срещу лъв, но и срещу тигрица. Той я удари силно с костеливия си юмрук, улучи я по брадичката, Шана падна зашеметена на леглото, причерня й пред очите.

Но този момент на непредпазливост по отношение на другия хищник му костваше топора. Див вик отекна в ушите му и оръжието му бе измъкнато от ръцете. Гейлърд се отдръпна и се подготви да изживее последния си миг при проблясването на топора. И топорът наистина проблесна, но я нямаше адската болка, която да разкъса тялото му, тъй като горе, високо, много висока, блесна светкавица, и то с такава сила, че острието се заби до половината в гредата на покрива. Дръжката потрепера още малко, но бе извън обсега на ръцете му.

Облекчението на Гейлърд не трая дълго, тъй като скоро го притисна едно менгеме, което постепенно, но сигурно като смъртта, му извади въздуха. Той бе попаднал в убийствената хватка на бесен хищник, който нямаше милост, и го вдигна от пода с железни ръце. Повлечен напреки през помещението, той се удари в стената и веднага попадна под градушка от смъртоносни удари. А над себе си видя озъбено лице и златисти очи с тъмни очертания на раздирано от ярост лице, което предвещаваше вече само смърт. Удар след удар се сипеха върху му и с всеки удар грешното му тяло губеше по малко жизнена сила. Сега вече не страх от поражение сграбчваше душата му с черните си нокти, а страхът от смъртта. Той повдигна едната си ръка и плахо отвърна на удара, но това само подтикна съдията над него, който имаше опасност да стане и негов палач, да прибегне до още по-сурово наказание. Гейлърд се изтъркаля на пода, опита се да запази главата си с ръце и точно когато нов юмручен удар му смаза лицето, ръката му се изпълни с кадифе и коприна, размазаният му поглед смътно долови сред кръв и сълзи лицето на жена.

— Накарайте го да спре! — изхлипа Гейлърд. — Ще ме убие!

Шана все още се бореше със здрача, който бе зашеметил съзнанието й, и през бученето в ушите й тя долови далечно ругаене, примесено със скимтящ плач. Тя поклати глава, за да разсее мъглата, смътно да разпознае контурите на жестокия свят, който я заобикаляше. Тя видя сър Гейлърд, който пълзеше по пода в краката й, вкопчил се в подгъва на полата й, който я молеше да му спаси живота. И изведнъж й стана ясно. Това, което този мъж никога не пожела да даде на другите, сега трябваше да му бъде дарено — милост. Тя стъпи покрай лежащия благородник, хвърли се в ръцете на Рурк, скри мъстящия юмрук в състрадателната си гръд.

— Рурк — молеше тя, — не му спестявайте срещата с палача.

Тя придърпа лицето на Рурк към своето, обсипа устните му с горещи целувки, докато стопи яда му и в него отново се върна любовта. И когато той я прегърна и я вдигна в дива, разкъсваща прегръдка нагоре — тя знаеше, че е постигнала най-хубавата победа — победата над омразата.

Шана бе седнала на дънера пред хижата, а Рурк й слагаше студена, влажна кърпа върху наранената буза, когато пред тях спряха конете си Натаниел Бошан и майор Картър. Гейлърд седеше в дъното на грубо одялана пейка, с добре завързани ръце и крака.

Ездачите огледаха картината, която се разкриваше пред погледите им. Старият мистър Джордж посочи разбитата врата и не можа да прикрие смеха си.

— Наистина, сине, имате странно отношение към вратите!

Поставиха Гейлърд на неговия кон, Шана бе вдигната от мъжа си на гърба на Атила, когото възседна и Рурк, за да яздят така по обратния път, жена му пред него, притискайки се в ръцете му. И за нищо на света сега Шана не би разменила мястото си. Но те тъкмо се бяха придвижили малко, когато откъм горската пътека се чу вик и към тях се приближи ездач на кон в най-див галон. Всички спряха учудени, за да видят дали приключението няма да приеме сега нов обрат. Но от горичката се показа кранта в напреднала възраст с такъв разтропан ход, че ти ставаше жал за гръбнака на ездача й. И не можеше да се каже със сигурност дали ездачът или конят пръхтят по-учестено, но наистина и двамата пръхтяха. Естествено Натаниел изпита съчувствие към новодошлия, скочи от жребеца си, за да помогне на изтощения от ездата Трейхърн да слезе. Смеейки се, старият мистър Бошан свали седлото от най-стария и мършав кон от конюшнята си, който в този час си бе заслужил храната, която през последните седем години бе получавал по милост, и оседла за тъста на сина си Джезабел, която с лекия си ход обещаваше на нещастния ездач поне едно поносимо връщане обратно. Старата кобила, която сигурно също бе изтърпяла доста под тежестта на Трейхърн, бе изведена за ремъка на пасището с утешителни думи, където щеше да се възстанови от току-що преживения на старини кошмар.