Катлийн Удиуиз - Шана

Гората обграждаше сега похитител и похитена. Шана позна пътеката, която едва вчера я отведе към котловината при хижата на Рурк. В свитото й сърце мъждукаше надежда, че Гейлърд не предполагаше, че мястото, където смяташе да завлече плячката си, е възможно най-несигурното.

Дълбоко в гората, щом започна изкачването, Гейлърд спря. Той доближи коня си до този на Шана и извади кърпата от устата й. Шана се изплю, за да освободи устата си от противния вкус на ленената кърпа.

— Сега може да викате, съкровище, колкото си искате. Толкова дълго и толкова силно, колкото желаете — изсмя се той. — Тук няма да ви чуе никой. А освен това естествено не ми беше приятно да знам, че красивото ви лице се крие още зад тази кърпа.

— Радвайте се, милорд — каза Шана, усмихвайки се любезно, — вашият край наближава. В утробата си нося детето на Рурк и той ще ви преследва до смърт. И други мъже преди вас, които искаха да ме отнемат от него, не надживяха с много престъплението.

Гейлърд я погледна изненадано в лицето, след това се засмя пъшкайки.

— Вие носите детето му. Колко трогателно. Но смятате ли, че това ще промени намерението ми. Мислете каквото искате, мадам, но внимавайте. И преди всичко, съобразявайте се с настроението ми, тогава може би ще се отървете. Никой не ни преследва. И никой не знае по кой път сме тръгнали.

— Рурк ще дойде! — Убедената усмивка на Шана не се промени.

— Рурк! — изпухтя презрително Гейлърд.

Той сбута коня си напред и се помъчи да тегли кобилата по-бързо нагоре. С коленете си обаче Шана непрекъснато нареждаше на кобилата да спира. Беше едно боричкане, подобно теглене на морско въже. Напредваха много бавно. А тайното злорадство помагаше на Шана да забрави миговете на страха си.

Майорът скочи и попита почти ядосано:

— И как така сте толкова сигурен, че сър Гейлърд е този, който е убил жена ви?

Джейми Конърс изведнъж загуби самоувереността си.

— Е, аз… — и се обърна към Рурк.

Рурк разбра, че той самият е причината, поради която човекът не иска да говори.

— Не се стеснявайте, говорете открито, човече! — напираше Рурк. — Достатъчно дълго чакаме. Няма да предявя обвинение срещу вас, майорът е съгласен с мен, че вашият разказ ще доведе до изясняване на още по-голямо престъпление — едно злодеяние, което и вие бихте искали да се преследва.

— И така — започна Джейми бавно, — жена ми и аз си бяхме измислили една малка хитрост. Тя се държеше любезно с мъжете и ги водеше в стаята си, след това им сипваше тайно един прах в чашата. И щом мъжете задрямваха, ние им пребърквахме джобовете. Никога не взимахме много. Оттук малка торбичка, оттам някакво бижу. Насилие — побърза той да прибави — никога не сме използвали.

— Но как така знаете, че е бил сър Гейлърд?

— Веднага ще стигна дотам. И идва този момък — той кимна към Рурк — и заспива в леглото й. Отмъквам му кесията и някои други неща и заключвам всичко в нашето ковчеже. Ние всъщност пестяхме, за да се върнем в Шотландия. И почти бяхме събрали достатъчно. Сега, разбира се, изчезна всичко. Не му стигна, че я уби — открадна и нашите спестявания, спечелени с упорит труд. — Шотландецът съвсем явно имаше трогателно наивна представа за чужда собственост.

Рурк извади пръстена и го показа на шотландеца.

— Ще познаете ли това отново?

Джейми гледа Рурк дълго. Накрая даде колебливо сведение.

— Да, да — него тя ви го взе. Вие го носехте на верижка на врата. Моята жена, бог да я прости, намери това нещо за много хубаво. Такъв красив пръстен тя самата не притежаваше. Добра жена беше тя, трудолюбива и вярна. — Той се изсекна високо и си избърса носа с долната страна на ръката. — Тъгувам за нея. Честна. Такава няма да намеря никога вече.

— Стигнете най-после до сър Гейлърд — напомни му майорът грубо.

— Стигам! — каза шотландецът печално. — Веднага! Имайте само малко търпение. И така, момъкът лежи в кревата, ние сме прибрали нещата и сме ги скрили. Изведнъж се чука на вратата. Но сега има нещо друго! Не трябва да ме видят. Защото имаме и втора хитрост, с която действаме, за да изкопчим от по-заможни господа малко пари, като им кажем, че детето е тяхно и като ги заплашим, че ще кажем на семействата им. Със сър Гейлърд постъпихме точно така. Първо, той страшно се ядоса, сър Гейлърд, когато жена ми му каза, че ще каже на баща му, който е толкова високопоставен лорд. И така, сър Гейлърд седи пред вратата и иска да говори с жена ми. Аз изчезвам долу отпред през вратата и отново в кръчмата, където си поръчвам на тезгяха една или две бири, тъй като трябва да чакам, докато си излезе отново сър Гейлърд. Е да, той идва най-накрая. Виждам го и до днес, нахлупил голямата си фина шапка ниско над очите, за да не го познае никой в кръчмата, него, финия господин. Чакам още малко, докато изпия бирата си, след това излизам и се вмъквам отново в стаята на жена ми. И я виждам, че лежи, навсякъде кръв, тя е мъртва. А мистър Рурк лежи все още там, в леглото, мълчи като риба, не беше помръднал нито един негов мускул, откакто бях излязъл. Той лежеше под завивката, жена ми беше хвърлила още една завивка отгоре му, за да не го види сър Гейлърд. Но какъв е този благородник, който намерил нашето ковчеже и просто си го отнесъл след всичко това, което ни стори. Вътре имаше малко състояние, мога да се закълна. И всичко, което ми бе останало, имах от кесията на мистър Рурк.