Катлийн Удиуиз - Шана

— Рурк е вътре! — крещеше Шана. — Искаше да види какво става с конете!

Натаниел хвърли кофа вода от поилките срещу малката врата, а Шана се хвърли срещу вратата, но трябваше разочарована да осъзнае, че силите й не стигаха, за да спаси Рурк.

Натаниел я избута настрана и под мощния удар на раменете му препятствието отлетя встрани.

Гъсти облаци дим излязоха навън, кашляйки и задавяйки се, Шана се видя принудена да се отдръпне назад. Натаниел взе от раменете й завивката, напои я с вода, докато започна да капе, хвърли си я на главата и се вмъкна в задушливия дим и пламтящия ад.

Атила изцвили в смъртен ужас; Шана затисна с треперещи ръце ушите си, бореше се със собствените си страхове. Сега отвсякъде идваха мъже към тях. Образуваха вериги, за да носят насам кофи с вода. Смелчагите хвърляха вода във все по-развихрящата се страстна огъня. Откъм конюшнята силен трясък заглуши страшния пукот от пламъци, дъжд от искри се издигна към небето, за да се посипе след това върху всички. Премаляла от ужас, Шана усети как кръвта се смръзва в жилите й, когато фантазията й и показа ужасяващи картини, в които Рурк сега се извиваше под убийствените нокти на огъня, заклещен в обхванатата от пламъците конюшня. Вече нищо не можеше да я спре, тя искаше да се хвърли в пламтящата преизподня, за да срещне смъртта с Рурк, ако вече не може да бъде спасен. Тогава една призрачна фигура си проби път, олюлявайки се и залитайки през помещението. Шана скочи към нея, димът я захапа в очите, пламъците посегнаха към ризата й. Срещу й се олюляваше Натаниел, а Рурк лежеше неподвижно на раменете му. Шана хвана Натаниел за ръка и го измъкна на открито.

Още докато си търсеха спокойно място, достатъчно отдалечено от пламналата конюшня, откъм господарската къща ги пресрещнаха други мъже, профучаха край тях, хвърлиха се в огромната факла, за да спасят конете. И Питни бе сред тях, по нощница, която плющеше над панталоните му.

Задъхвайки се, поемайки си тежко въздух, Натаниел падна на колене; Рурк се плъзна отпуснато по раменете му, крайниците му се разпериха под влажната, димяща завивка. Шарлот се хвърли към мъжа си, Шана издърпа от тялото на Рурк почернялото одеяло и повдигна главата му на гърдите си.

— О, скъпи мой! Бедни мой, мили! — изплака горко Шана, но същевременно и с облекчение, когато Рурк най-накрая отвори очи. — Всичко наред ли е? Ранен ли сте?

— Главата ми! — простена той и се опипа по косата.

Шана се вторачи ужасено. Ръкавът на нощницата й бе обагрен в кръв.

— Вие кървите! — изпищя тя.

И Шарлот коленичи при тях, отметна главата на Рурк напред. Тесните пръсти откриха на врата му зейнала рана. При докосването лицето на Рурк се изкриви от болка.

— Един проклет мръсник ме нападна в гръб! — простена гневно Рурк.

— Лежеше на пода при конете, а вратите бяха залостени отвън — едва дишаше и Натаниел. — Който и да е подпалил конюшнята, искал е да изпече вътре Рурк!

Питни изтича покрай тях, водеше кобилата Джезабел, други мъже с други коне го следваха.

Пронизителен яростен вик процепи нощта и всички погледи се обърнаха към все по-ярко пламтящата конюшня. През хаоса от дим и пламъци напред се промъкна Атила, изправи се на задните си крака, зарита в хълбоците му. Рурк изсвири пронизително, жребецът се изправи отново на задни крака и се впусна в галоп към тях. Но на една ръка разстояние от тях се спря. Треперейки и пръхтейки, конят стоеше пред господаря и господарката си, риеше с копита, а призрачната фигура, която се бе обесила на него, се оказа Орлан Трейхърн.

— Слава богу! — изпъшка Орлан Трейхърн. — Вече се страхувах, че ще ме отвлече в горите.

С едната си ръка той прибра веещата се край него нощница и сега стана видно, че бе вързал около шията на жребеца колана си, докато другия край държеше здраво в ръка — какъв късмет, че носеше такива дълги колани поради пълнотата си. Всъщност старият Трейхърн бе в доста окаяно състояние. Косата стоеше почти като сребърна корона — по краищата бе опърлена. Лицето му бе омазано със сажди, а най-хубавият му халат бе обсипан с малки дупчици от изгаряне. Липсваше му и единият пантоф, кракът му бе изцапан с нещо странно и кафяво, а доброто възпитание на присъстващите им забраняваше да правят предположения относно произхода му. Единственият останал му пантоф също не би могъл да бъде разпознат като такъв, ако в него не бе кракът на Орлан Трейхърн, така бе смазан.

Шана насочи поглед към него и изстина:

— Татко, какво за бога…