Катлийн Удиуиз - Шана

Младата жена, която се наричаше Гарланд, нахлу като вихър през вратата, сякаш свеж бриз повя из къщата. Тя въобще не се спря, когато влезе в салона, а забърза направо към мисис Амелия и й остави в ръцете кърмачето. Шана видя в началото само слаб, облечен в кадифе гръб на жена и широкопола шапка, която прикриваше лицето. Без да поглежда никой друг, тя пристъпи направо към Рурк. Той се усмихваше търпеливо, когато Гарланд се повдигна на пръсти и го целуна крепко по устата.

— Добре дошъл у дома, Рурк! — каза тя с нежния си и топъл глас.

Гарланд се обърна, свали си леко шапката от главата и пое направо към Шана, която отвори широко очи и уста: гарвановочерна коса и златисти очи, сияйна усмивка, заслепяваща красота — нямаше никакво съмнение, това бе сестрата на Рурк. Но тогава тя трябваше… Мислите на Шана се въртяха в кръг: но Гарланд беше сестра на Гейбриъл, всички го казаха, а значи бе и сестра на Натаниел, И на Джеремая! Всички те бяха братя и сестри, братя и сестри на Рурк Деверъл Бошан!

— А вие сигурно сте Шана — сияеше Гарланд. — Натаниел не се справи добре с описанието ви.

— О — от гърдите на Шана се изтръгна един вик, след като се съвзе от първия шок. Погледът хвръкна към Рурк, но Рурк само се усмихна и сви рамене.

— О, вие! — Шана не можеше да намери думи. Тя отново се вгледа в момичето. — Вие… О, не!

Лицето на Шана пламна огненочервено. Как можеше да е така глупава! Тя скочи от креслото, избяга от стаята, профуча нагоре по стълбите и се втурна в покоите си. Тя заключи вратата и се видя изправена срещу Хергъс, която тъкмо подреждаше в стаята. Сякаш за пръв път видя стаята, тя най-сетне разбра; това бе стаята на Рурк!

Неговото писалище. Неговата гръцка книга. Неговият шкаф. О, как я бе измамил.

Междувременно долу в салона, в който се бе възцарило безпомощно мълчание, проеча внезапно гласът на Орлан Трейхърн.

— Ще ми обясни ли някой най-сетне какво става тук?

Питни не можа да се въздържи да не се изсмее, когато Рурк пристъпи към Орлан Трейхърн, застана мирно, поклони се и каза:

— Рурк Бошан на вашите услуги, сър!

— Рурк Бошан! — изрева Орлан.

Но робът не се бави повече, за да дава обяснения, а забърза след Шана. Трейхърн скочи и поиска да го последва, но болезнено си припомни, че засега имаше на разположение само един крак. Той си взе бастуна, заподскача на един крак по стълбата и изрева:

— Но как, по дяволите, тя е вдовица, щом вие сте Рурк Бошан?

Рурк му извика през рамо:

— Никога не е била вдовица! Аз ви измамих!

— По дяволите? Вие сега женени ли сте или не?

— Женени сме! — Рурк бе вече на половината на стълбите.

Орлан зарева още по-силно:

— Сигурен ли сте?

— Да, сър! — Рурк изчезна в дългия коридор, а Трейхърн, куцукайки, се върна в салона, бърчейки страшно чело. Той погледа обвинително Питни, който само сви рамене и си запали лулата. Орлан огледа всички, загледа втренчено в поразените лица на Бошанови, а най-поразено бе лицето на Гарланд. Тя имаше вид на момиченце, което не е съвсем сигурно дали току-що е направило нещо много глупаво или най-подходящото. После коремът на Трейхърн се разтресе, започна да се кикоти, после се разсмя с пълно гърло. Лека-полека по лицата на семейство Бошан се появи първата, колеблива усмивка. Орлан закуцука към Джордж и му подаде широката си ръка.

— Какво и да се случи още, сър, сигурно няма да скучаем!

Рурк завъртя дръжката, но вратата бе заключена.

— Шана — изкрещя той. — Ще ви обясня всичко!

— Изчезвайте! — скара му се тя презрително. — Направихте ме на глупачка пред всички!

— Шана! Отворете! — заблъска той по вратата.

— Изчезвайте!

— Шана? — Сега вече Рурк се ядоса и удари едно рамо на вратата, но тя бе така стабилна, както си я спомняше.

— Оставете ме на мира, лицемерна маймуно! — извика тя. — Намерете си някоя друга глупачка за шегичките.

— По дяволите, Шана! Мога да ви обясня всичко! Отворете най-сетне!

— Няма!

Рурк се засили и блъсна вратата с пълна сила.

Вратата наистина бе от як дъб, но ключалката не бе достатъчно стабилна за такъв удар. Вратата изпука и се разтвори широко с трясък, от стените се посипаха гипс и дървени трески. Долу в салона мисис Амелия угрижено положи ръка върху ръката на съпруга си, но той я потупа успокоително.

Рурк влезе през разбитата врата, хвърли един озадачен кос поглед на разрушението, което причини, но там където очакваше да види Шана, срещу му се изправи разгневената Хергъс.

— Мистър Рурк — изфуча тя. — Веднага напуснете тази стая! Няма да търпя в къщата на тези фини хора, при които сме на гости, да вършите безобразията си!