Катлийн Удиуиз - Шана

Той седна на масата и се добра до една препълнена чиния. За мъж, който преди всичко безделничи, апетитът му бе наистина забележителен.

— Защо питате? — попита той. — Случило ли се е нещо?

— Имате извънредно здрав сън, сър — отбеляза Рурк дори не иронично.

— Но, разбира се — усмихна се сър Гейлърд и щедро си сипа от конфитюра върху препечената филийка. — Част от изтънченото ми възпитание, мога да ви уверя. Чистата съвест е добра възглавница.

Той фиксира Рурк със строг поглед и установи, че робът бе седнал до дъщерята на господаря на острова.

— Страхувам се, че вие отново сте се самозабравили, робе. Без съмнение скромните хора тук са прекалено учтиви, за да ви напомнят къде ви е мястото.

Рурк презрително изсумтя.

— Вие естествено наваксвате.

Шана стисна под масата предупредително ръката на съпруга си. Тя все повече се страхуваше, че благородникът би могъл да обърне вниманието на лорд Хари върху Рурк. Беше по-добре да се мълчи, докато сър Гейлърд си замине. Тогава най-после можеше да се каже цялата истина на Орлан Трейхърн; а тогава сигурно може да се предприемат необходимите стъпки, за да се възстанови доброто име на Рурк. Ръката отвърна с обич и разбиране на предупреждението на тайната съпруга. И задържа ръката й.

Междувременно господарят на дома, Джордж, шумно бе тръснал чашата си. Сега той се обърна с уверен глас към благородника:

— Сър, на моята маса мистър Рурк е добре дошъл!

Гейлърд само сви рамене.

— Както ви се харесва, къщата си е ваша.

Когато вдигнаха масата, сър Гейлърд се обърна към домакина си:

— Кажете ми, добри ми човече, имате ли някой слуга, който би могъл да ми извади от конюшнята някое послушно конче? Ще ми се малко да поогледам околността, която толкова много възхвалявате, а и ще се постарая да открия нещо похвално в нея.

Рурк го погледна и се осведоми не без известна ирония:

— Ще намерите ли сам пътя, сър, или се нуждаете от водач?

Питни си потри ръцете, когато благородникът загледа слисано и същевременно пренебрежително Рурк.

— От вас със сигурност нямам нужда — отвърна сър Гейлърд троснато.

Амелия се намеси.

— През тази нощ конюшнята изгоря до основи.

Гейлърд вдигна вежди.

— Конюшнята, казвате? А конете?

Питни се обади с боботещ глас:

— Успяхме да спасим всички животни. И както изглежда, някой бе подпалил конюшнята, след като бе затворил вътре мистър Рурк. Но вие спяхте и естествено не можете да знаете за това.

Благородникът изпухтя пренебрежително:

— Това, разбира се, е обяснението, което ви е пробутал робът. Той сигурно сам е подпалил конюшнята по невнимание. Всъщност не е глупав този трик, ако питате мене.

— Това — обади се Натаниел — едва ли е възможно. Вратите на конюшнята бяха залостени отвън.

Гейлърд сви рамене.

— Робът може би си е създал някой враг. С неговото безсрамно поведение това не би ме учудило. Но както и да е, помолих ви за кон, а не ви търся сметка за нещастията, които са сполетели този или онзи.

— Ще си получите коня — отвърна Джордж кратко.

За всеобщо облекчение на благородника му се отдаде малко по-късно наистина да се качи на един кон и — докато длъгнестата му фигура подскачаше нагоре-надолу по седлото — дори да се отдалечи, яздейки без никакво произшествие.

Семейството се събра с гостите си в салона, защото бе решено след бурната нощ да прекара един спокоен ден. Старият Бошан не виждаше добре заради счупените си очила, а що се отнася до Орлан Трейхърн, нараненият му крак не допринасяше особено за подвижността му. Търговецът бе поставен в едно широко кресло, дебело превързаният му крак почиваше на една табуретка. Не му беше счупено нищо, но кракът му, натъртен и подут, му създаваше доста неудобства.

С бодро чаткане на копита и трополене на колела една карета се приближи към господарския дом на Бошан. Гейбриъл скочи на прозореца, отмести копринените завеси настрана и се завзира навън. Над раменете на момичето Шана видя една млада жена с кърмаче на ръце да слиза от ландо, при което кочияшът й помагаше. Гейбриъл пусна завесите.

— Гарланд! — извика тя ужасено към майка си. — Не й ли казахте да не идва?

Мисис Амелия простена и отпусна куките за плетене в ръце. Тя скочи, но, изглежда, не можеше да се реши накъде да насочи стъпките си.

— О, боже, Гарланд! — изпищя тя. — За бога! — тя безпомощно се обърна към съпруга си. — Джордж!

И Рурк изглеждаше обезпокоен. Клатейки угрижено глава, той се отдалечи от Шана и застана пред камината със скръстени на гърдите ръце и намръщена физиономия. Слисана, Шана гледаше в поразената компания.