Катлийн Удиуиз - Шана

Устата на Шана го накара да замлъкне, тя се сгуши в него плътно.

— Ако непременно искате да ми изповядате нещо, тогава ми изповядайте любовта си към мен, сър дракон — промълви тя. — А след признанието искам да видя доказателствата.

Тя го потегли към леглото и замърка на гърдите му.

— Обичам както цветето обича дъжда и като цветето протягам листенца и ви откривам нежното си сърце, за да може то да се наслади на тази благодат.

Устните му потърсиха устата й.

— Обичам ви, Шана. Обичам ви повече от всичко друго на този свят.

Шана изведнъж се събуди и лежеше, без да помръдне — а не знаеше какво се бе случило, че бе прогонило изведнъж съня от очите й. Тя се вслуша, но чу само часовника върху камината да бие три часа. Тя усещаше плътно в гърба си сгушеното тяло на спящия Рурк, едната му ръка бе положена с много обич на ханша й. Но и той лежеше, ослушвайки се, напрегнат, дъхът му замря. Тя внимателно извъртя глава и в слабата светлина на малката камина го видя да не отмества поглед от вратата, облегнат на лакът. И тогава тя най-сетне чу отново: бравата на вратата проскърца, защото чужда ръка отвън я натискаше, а после — защото не поддаде — я върна обратно. Шана отправи въпросителен поглед към Рурк.

Рурк положи пръст пред устните си, заповяда й да мълчи, да не издава нито звук. Той внимателно се измъкна от леглото и си облече панталоните. Безшумно, с бързи стъпки той прекоси стаята. И Шана бързо си облече нощницата. Който и да стоеше отвън на вратата, тя не би искала да я заварят гола.

Съвсем тихо Рурк превъртя ключа в бравата, докато едно едва доловимо щракване не показа, че езичето бе излязло от ключалката. Тогава с едно внезапно движение, от което Шана се изплаши, той отскочи назад и същевременно отвори докрай вратата.

Нямаше никого. И по коридора нямаше жива душа. Нечуто той се прокрадна навън по коридора, взираше се в сенките на всеки ъгъл, навсякъде. Но не намери никого. С мрачен поглед се върна обратно в спалнята и отново заключи здраво вратата.

— Но кой ли беше това? — прошепна тя, когато той седна в леглото до нея.

— Имам едно подозрение — отвърна Рурк, но малко по-късно си събу панталоните и отново се вмъкна под завивката.

— Студен сте — потрепера Шана. И се сгуши в него.

Изведнъж Рурк отново подскочи.

— Какво, по дяволите, беше сега пък това?

Той наклони глава, за да може да се вслуша по-добре. Слабо, но ядно цвилене проникна през нощта.

— Атила! — пошепна Шана и се изправи до Рурк. — Нещо го безпокои.

Рурк отметна завивката и отново си обу панталоните.

— Ще ида да видя! — той нахлузи ризата си през., глава. — Залостете вратата след мен. Ако някой иска да влезе, викайте колкото ви глас държи. Все някой ще ви чуе.

— Рурк, не отивайте! — умоляваше го тя. — Не знам какво става, но нещо не е наред.

— Ще съм нащрек! — Той бързо я целуна още веднъж. — Топлете ми леглото. Като се върна, сигурно ще треперя от студ.

Както й каза, Шана внимателно залости вратата. Изпълнена от нарастващо безпокойство, тя кръстосваше из стаята, гризейки си ноктите. Само червената жарава хвърляше светлина, беше хладно и Шана трепереше в тънката си нощница. Тя разпали огъня и постави нови цепеници. После дълго стоя пред камината и се взира в пламъците. Всичко бе тихо. Зловещо тихо. Докато някъде в къщата не изпищя Шарлот.

— Конюшнята гори! Натаниел, събудете се — конюшнята е в пламъци!

С вик Шана скочи на крака. Тя се взираше в завесите. Това, което през цялото време виждаше, не бяха проблясъците от огъня на камината.

— Рурк — изпищя тя и с треперещи пръсти се опита да отвори вратата. — За бога! Мили боже, помогни му! Помогни на моя Рурк!

Без да обръща внимание на босите си крака и на тънката си нощница, Шана изтича по коридора навън, почти се сблъска с Натаниел, който още си завързваше панталоните. Зад него се втурна Шарлот с един фенер и една завивка около раменете. По целия коридор се отваряха врати.

— Рурк — крещеше Шана почти истерично. — Той е в конюшнята!

— О, боже мой! — извика Шарлот с широко разтворени очи.

Натаниел се втурна надолу по стълбите, сякаш го гонеше демон. Шана летеше след него и не забеляза, че Шарлот й хвърли една завивка на раменете. Те тичаха към задния изход и пресякоха тревата.

Хиляди огнени езици ближеха стените на конюшнята. Шана и Натаниел се хвърлиха към пастта на преизподнята. Вратите на конюшнята бяха заключени, голямата с резе, а малката с дървено лостче. Цвиленето и скимтенето на заключените животни разкъсваше нощта, пукотът на пламъците нарастваше до грохот.