Катлийн Удиуиз - Шана

— Ще ви помогна да се съблечете — каза мисис Амелия. — Да ви изпратя ли тук вечерята?

— Не, много благодаря. Ще си почина съвсем малко.

Шана се обърна и мисис Амелия развърза връзките на гърба й. Преди да си тръгне, тя се поспря на отворената вече врата и се загледа продължително в младото момиче.

— Мисля — каза тихо старата дама, — че когато един мъж успее да завоюва уважението на човек като вашия баща, както явно е успял да направи това мистър Рурк, то той ще е достатъчно сърцат да обърне и всичко друго към добро. Не се безпокойте, дете!

Шана остана седнала на ръба на леглото, загледана в затворената врата. Никога не бе предполагала, че чувствата й са изписани на лицето й и всеки може да ги прочете. Щом това бе видно дори за мисис Амелия, положително за един Орлан Трейхърн нямаше да остане дълго скрито, че тя обича неговия роб.

Някъде се хлопна врата. Шана се стресна. Лежеше напречно на леглото, все още по риза. Някой бе метнал върху нея пухкава покривка. Един малък часовник върху камината показваше девет и половина.

Шана подскочи. Искаше да си почине няколко минути, а бяха изминали часове! Ето че бе пропуснала вечерята. Внезапно усети страшен глад. Беше яла за последен път преди повече от десет часа.

Тя бързо потърси в сандъка някакъв пеньоар, облече го, решена да отиде ако трябва и до конюшнята, за да помоли Рурк да й намери нещо за ядене. Никога не я бе мъчил такъв глад.

„Детето иска своето!…“ — сети се тя изненадана. Да, тялото й се променяше. Това й беше приятно. Изведнъж я заля нетърпелив копнеж да държи в ръцете си едно мъничко създание. Момче или момиче — това нямаше значение. В този миг й се струваше, че би могла да обикне всяко дете на света. Колко се бе променило мисленето й в тази една година! Само преди година възможността да забременее от Рурк беше я плашила до смърт. Колко невинна е била все пак тогава, да мисли, че такова нещо е изобщо възможно. Срещата в каретата бе твърде кратка. И все пак още тогава Рурк бе проявил безсрамна дързост — да й отнеме девствеността в онази кола!… Ала само един истински смел мъж би могъл да спечели уважението й и любовта й.

Шана предпазливо се спусна по стълбата. В трапезарията и в салона бе тихо, светеше само една лампа.

Но — виж ти! — някъде от задната част на къщата се долавяха гласове. Навярно прислугата. Дали няма да й донесат нещо за ядене? Можеше поне да попита.

Шана тръгна по посока на гласовете, мина през хола при главния вход и влезе в една по-малка трапезария. Изведнъж усети приятна миризма на готвено. Шана забрави всичко. Бутна някаква врата, пресрещна я буря от смехове. Натаниел се смееше от все гърло, баща му до него също се смееше.

— Шана! — чу тя до себе си гласа на Шарлот до нея стояха Амелия и Джеремая. От масата се надигна слисана Габриела. Доброто настроение на мъжете секна, щом я съзряха.

— Съжалявам — промълви Шана смутено, като разбра, че вечерята е строго семейна. — Не исках да преча…

— Влезте, дете мое! — Амелия вдигна ръка и се обърна към дъщеря си. — Габи, една чиния, моля!

— Но, мамо!…

— Стига! Горкото момиче е гладно.

— Аз не съм облечена… — засмя се Шана объркана. — По-добре да си вървя…

— Глупости! Запазили сме ви нещо топло. Елате, седнете при нас! — настоя Шарлот и сложи един стол.

Отвън долетя силно изсвирване, задната врата се отвори и влезе Рурк, натоварен с дърва за горене. Като съзря Шана, той застана на прага, вперил недоумяващи очи в лицата на присъстващите.

— Е, млади човече, какво чакате? Оставете дървата! — провикна се Джордж Бошан и посочи сандъка. — Нали казахте, че сте гладен?

— О, да, сър! — потвърди Рурк, хвърли наръча на посоченото място и в отговор на смаяния поглед на Шана добави ухилен: — Нали си заслужих яденето!

Амелия издаде някакъв неопределен звук и вдигна високо вежди.

Джеремая триеше длани о крачолите си.

— Мистър Рурк — започна младежът, като се приближи, — не бихте ли желали да дойдете утре на лов с мен? Забелязахме следи по хълма. Рано сутринта е най-удобно.

— Ще трябва да попитам първо господаря си — отвърна Рурк, хвърли първо няколко цепеници в огъня, а после погледна Шана.

Все още притеснена, че може би е попречила, Шана седна на мястото, което й предложи Шарлот и хвана ръцете си една в друга.

Габриела дотича и сложи пред нея димяща чиния. След това хукна към задното огнище за втора чиния.

Шарлот наля две големи чаши студено мляко. Рурк седна пред чинията си, сервирана до Шана. Разговорите ставаха все по-сърдечни, накрая и Шана се смееше заедно с всички. Леките закачки на Рурк подхождаха чудесно на веселия тон между членовете на семейството. За голямо удоволствие на Джеремая Рурк започна да разказва за някакъв лов в Шотландия. Всички чудесно се забавляваха. Шана — сама изненадана от този факт — се чувстваше едва ли не като член от семейството. А може би наистина да беше така? Може би Рурк да им е някакъв далечен братовчед? Наистина капитан Бошан го отрече… Или не го отрече? Трябваше да се опита да си припомни по-точно…