Катлийн Удиуиз - Шана

— Да, татко — каза Габриела смирено.

Шана видя Питни да се хили, скрил лице в чашата си. „Здраво се е налял — помисли Шана. — А сега дори се забавлява от това, че се подиграват на Рурк!…“ Ала още по-силно я изуми изражението на самия Рурк. Той съвсем не изглеждаше обиден, имаше вид, че се забавлява, докато наблюдаваше как младото момиче напусна салона. А Габриела се извърна и го дари с най-невинна усмивка.

— В дома на Трейхърн се отнасят неподобаващо любезно с този тип — продължаваше сър Гейлърд поучително. — Като че е от семейството! Но така тая сган само се развращава. Мястото му е в колибите, при робите! Уверявам ви, че няма защо да се безпокоите за такива като него.

— При прислугата няма повече място — го изгледа Амелия със сдържан гняв. Джордж Бошан обхвана с ръка раменете й и тя продължи малко по-меко: — Би могъл да остане в къщата.

Благородникът посегна да си вземе щипка енфие.

— Този негодник разбира от коне. Нека да спи при тях.

— Аз не съм склонна… — започна Амелия още по-гневно, но Рурк я прекъсна:

— Моля за извинение, мадам, но нямам нищо против да си постеля при конете, ако не възразявате, разбира се!

Той стоеше облегнат на рамката на вратата, скръстил ръце на гърдите си.

Шана изведнъж изпита неудържимо желание да застане пред всички и да изкрещи истината в лицето им. Надигна се от стола. Изгаряше от желание да защити любовта си и брака си. Онова, което запечати устните й в последния момент, бе страхът, че Гейлърд ще отиде при баща си съдията и ще му донесе, че човекът, когото е осъдил на обесване, е жив и здрав…

— Мадам Бошан — обърна се Шана към господарката на къщата. Нямаше обаче сили да свали от челото си разтрепераната си ръка. — Дали ще е възможно да си полегна малко преди вечерята? Боя се, че пътуването ме е уморило повече, отколкото смятах…

Трейхърн отпусна чашата си. По лицето му бе изписана тревога. Шана винаги изглеждаше така, като че ли силите й са неизчерпаеми. Ето че и в това май се бе лъгал.

Рурк също се разтревожи, за миг дори поиска да отиде до Шана, ала Шарлот му препречи пътя. Амелия Бошан отиде до Шана и я хвана за рамото:

— Разбира се, дете мое — заговори тя успокоително. — Пътят е бил дълъг и уморителен. Сигурно искате да се поосвежите… — И пътьом нареди на роба: — Мистър Рурк, занесете багажа на Шана в стаята. Каруцата вече пристигна.

— Слушам, мадам! — отвърна той с уважение.

В ъгловата стая в задната част на къщата камината бе запалена. От стаята лъхаше някаква солидност, някаква мъжка сдържаност. Бе истинско удоволствие да се стъпва по дебелия тъмен килим, донесен от Ориента. Столовете и креслата от кожа обещаваха удобство. Балдахинът над леглото бе от червеникавокафяво кадифе, от същата материя бяха и завесите на прозорците.

— В тази стая живее синът ми, когато си е у дома — обясни господарката на къщата, докато палеше свещите в абажурите. — Надявам се, че нямате нищо против да се настаните тук. Оказва се, че стаите ни за гости са недостатъчно. За съжаление тук се чувства нуждата от женска ръка…

— Красива стая — каза Шана.

Рурк бе влязъл с моряшкия сандък на рамо и една по-малка ракла под мишница. Погледът на Шана потъна в очите му, които сякаш искаха да попитат нещо. Изведнъж Шана пламна — старата дама ги наблюдаваше.

— А голямата ракла… — каза Шана бързо. — Не я ли видяхте, мистър Рурк?

— Разбира се, сега ще я кача.

— Накарайте Дейвид да ви помогне, мистър Рурк — предложи Амелия.

Вратата се затвори след него. Мисис Амелия отгърна покривката на леглото.

— Изпратих камериерката ви да си ляга. Ще й занесат нещо за хапване в стаята й. Горкичката, изглеждаше убита от пътуването.

„Съвсем не е за чудене — помисли Шана. — През цялото време в една кола с Гейлърд и Ралстон…“ Но каза само:

— Хергъс никога не е могла да понася пътуването.

Някаква подвързана с кожа книга, която лежеше на писалищната маса под единия прозорец, привлече вниманието на Шана. Тя я запрелиства любопитно. Установи, че не разбира нито дума. Погледна въпросително мисис Амелия.

— Гръцки — каза старата дама, докато разбутваше въглените. — Като момче синът ми се занимаваше с какво ли не, винаги много четеше.

Леко почукване на вратата и Рурк се появи заедно с някакъв едър по-възрастен мъж, облечен в безупречна ливрея. Двамата настаниха огромния пътнически сандък на Шана до долния край на леглото. Дори Рурк се бе задъхал и като се изправи, в очите му проблесна шеговита закачка, преди да излезе след Дейвид.