Катлийн Удиуиз - Шана

С ехиден поглед Ралстон мина край тях.

— Дано сте си починали, мадам! — поздрави той Шана. — Беше ли приятна нощта?

Без да се колебае, Шана отвърна със сладка усмивка:

— Много приятна, сър! А вие как я прекарахте?

Той удари с малкия си камшик по ботуша си.

— Неспокойно. Почти цяла нощ не можах да мигна.

— Какво иска да каже? — обърна Шана въпросително очи към Рурк.

— Само той си знае, скъпа! — отвърна Рурк, загледан след Ралстон.

Трейхърн се намести тежко в каретата. Питни се качи и се настани до него, така меките седалки на едната страна бяха запълнени докрай. Орлан удари спътника си по коляното и се разсмя:

— Ама сега ще си прибирате разперените крилца, човече! Представям си с какви синини сте разкрасили ребрата на сър Гейлърд! При мене внимавайте!

Рурк помогна на Шана да се качи. Сър Гейлърд, който видя, че ще седи самичка, реши да се настани до нея. Той стъпи на стъпенката и грубо избута Рурк. Но си бе направил сметката без своенравния Трейхърн. Търговецът простря бастуна си и безучастно и най-невъзмутимо препречи пътя на англичанина.

— Ако не възразявате, качете се в другата кола! Искам да кажа няколко думи на моя роб.

Сър Гейлърд вирна глава.

— Щом настоявате, сър.

Трейхърн любезно се усмихна:

— Настоявам.

Отново пътят опъна платното си пред тях. Каретата безмилостно подскачаше, но Шана усещаше, че безсънната нощ си казва думата. Очите й се затваряха, започна да се прозява, на няколко пъти задрямва. И, разбира се, най-естественото нещо на света бе да отпусне глава на рамото на своя съпруг, докато ръката й го прихвана през кръста.

За Рурк този кръшен товар бе истинско удоволствие. Но погледите, които му хвърляше Трейхърн, явно му тежаха повече. Стана му неловко и леко се отдръпна от Шана. След това се поизкашля и погледна баща й:

— Не споменахте ли, че искате да размените с мен няколко думи?

Трейхърн сви устни, загледан в лицето на дъщеря си. Явно премисляше.

— Всъщност не. Но има много думи, които не бих искал да разменя със сър Гейлърд.

Рурк кимна и замълча.

— Струва ми се, че не ви е много удобно. Да не би Шана да ви тежи?

— О, моля ви! — проточи отговора си Рурк. Около устните му заигра усмивка. — Само че… виждате ли… досега никога не се е случвало момиче да лежи на гърдите ми, докато баща му е седнал срещу мене!…

— Не се безпокойте, мистър Рурк! — засмя се тихо Трейхърн. — Смятам, че е направо любезно от ваша страна да играете ролята на възглавница за дъщеря ми…

Питни нахлупи още по-ниско тривърхата си шапка, като само надничаше под периферията, а това съвсем не допринасяше за душевното спокойствие на Рурк. Той не можеше да се освободи от чувството, че исполинът знае много повече, отколкото предполагаха той и Шана.

Наближи пладне. Колите спряха край пътя, пътниците хапнаха от онова, което кръчмарят им бе приготвил. Оттук нататък ги очакваше само изкачване. Долината с меките възвишения, обрасли с гори, остана зад тях. Тук вече дърветата не бяха зелени — цъфтяха в чудни есенни багри. Когато стигнаха до място, което Рурк нарече Вирът на змиорките, всички слязоха, за да погледнат панорамата. Гледката беше великолепна. От север до юг се простираше величествена планинска верига, в полите й горяха златисточервените пожари на есента, върховете се губеха в синкав дим. Затаила дъх, Шана гледаше великолепната картина, а за Рурк беше по-голямо удоволствие да наблюдава прехласнатото изражение на своята любима, възторга, с който оглеждаше позлатения от късното слънце пейзаж, блеснал в цветовете на медта и месинга. Тук избледняваха дори спомените за една мека замъглена парижка вечер, за пищните, добре гледани английски поля…

Шана бе респектирана от гордостта, с която бяха пропити думите на Рурк, когато им сочеше ту едно, ту друго пъстро петно от този есенен калейдоскоп. И го обичаше още повече, загдето иска с такава любов да й покаже всичко, да изживее заедно с нея красотата на света!

— Възможно е дъждът да е отнесъл или разкалял някои пътища — каза Рурк на Трейхърн, след като се качиха отново в колите. — Ще яздя напред и ще оставям за кочияшите знак. Пътят ви е известен, оттук нататък е повече спускане. Ще ви чакам или някъде по пътя, или у Бошан.

Той поздрави, като опря ръка до шапката си, и потегли, без да дочака отговор. Известно време се чуваше тропотът на копита, след това и той изчезна.

Кочияшите взеха поводите, изплющяха с камшиците, колите отново потеглиха.