Катлийн Удиуиз - Шана

Рурк проследи погледа й.

— Не се бойте, ангел мой! — усмихна се той с развеселени очи. — Погрижил съм се да не ви липсват удобства.

— Звяр такъв! — засмя се Шана и се загърна по-добре в кожуха, като че той можеше да я защити. — Погрижили сте се? Заложили сте примка, в която да се оплета…

— Примка? — Рурк изхлузи през глава тясната си риза от фин лен. Шана затаи дъх — толкова красива гледка представляваше разкошното му голо тяло на трепкащата светлина на огъня. — Не е примка, за да ви оплета, сърце мое!… — Рурк погали златните кичури на дългата й вълниста коса. — Любовта е вълшебно питие, което боговете приготовляват за своите пиршества. Колкото по-често отпиваш от този нектар, толкова повече те опиянява. Богати крале са стигали до просешка тояга само защото не са могли да се откажат от чашата с нектар, докато не я пресушат до дъно. Не са знаели, че от питието трябва да се отпива само когато го споделяш с любимия човек. То губи силата си за онзи, който търси жадно сам да го изпие… Тогава остава само блудкав вкус…

Шана галеше ръката му, очите й грееха в лицето му с гордостта на притежател.

— Но когато съм при вас, любими, аз ставам винаги ужасно себична!

Той леко плъзна устните си върху устата й.

— И с мене е така, скъпа Шана.

Рурк коленичи и започна да развързва някакъв голям вързоп на пода. Вързопът изведнъж се разтвори като огромен цвят на някакво приказно растение — отвътре избухнаха пухкави, меки, въздушни кожи: бляскаво червеникави, златисти, тъмнокафяви, святкащо черни… Всяка една бе истинска скъпоценност, а всичките заедно сега щяха да бъдат постелята, върху която щеше да лежи тяхната любов тази нощ.

— Откъде?! — ахна само Шана.

— От каруцата — обясни той, като че ли нямаше нищо по-естествено от това. — Мои са.

— Притежавате такова нещо? Но как? Те са толкова скъпи… А и дрехите ви, и те са ваши, нали? Съвсем са ви по мярка…

— Да, така е. — Рурк коленичи пред нея върху своите кожи и се усмихна, вдигнал очи към лицето й. — Когато моето семейство научи, че си идвам, ми изпрати някои неща. Това е всичко.

— Вашето семейство? — Шана любопитно се приближи към него.

— Скоро, сърце мое — засмя се Рурк, — съвсем скоро ще ви заведа при тях.

Той отново се наведе към своите кожи, разстла ги и ги подреди, една отдели за завивка. Като го гледаше така клекнал, Шана изведнъж си представи образа на дивак — Рурк беше този дивак, полугол, със златиста бронзова кожа, косата, вързана на плитка отзад, седнал пред лагерния огън… О, боже! Ако някой си въобразяваше, че може да подчини този човек — все едно дали ставаше въпрос за Гейлърд, Ралстон или дори за собствения й баща — то този някой бе истински глупак.

Рурк се изправи, смъкна от раменете й тежката шуба, Шана усети как пръстите му развързаха нощницата й, как ръцете му обхванаха тръпнещите й гърди, гладките й като коприна хълбоци. Топлата трепкаща светлина на пламъците хвърляше златни отблясъци по кожата й. Сенки играеха по стройното й тяло, което бе много по-хубаво, отколкото той си го спомняше… От Шана струеше някаква светлина, която не бе забелязвал по-рано, някакво излъчване, ново и различно, без име…

— Прекрасна сте! — шепнеше Рурк с благоговение. — Никога не бих повярвал, че е възможно да станете още по-хубава от преди. А точно това е станало. Любовта е направила някаква магия…

— Няма магия, любими! Очите ви заблуждават! Просто прекалено дълго сте постили и сега една овесена каша ви се струва царско лакомство!

— Хубава овесена каша! — провикна се Рурк с променен глас и я придърпа върху кожите. С разтреперани ръце той се освободи от последните си дрехи и я привлече към себе си. Меките й гърди горяха кожата му, всичко бе по-красиво от сън, освобождение след безкрайните мъчения, които бе изпитал в самотата на своя кораб. Коприненонежните бедра се разтвориха под търсещия натиск на ръката му, от полуотворените й устни се изтръгна задавен стон на тръпнеща наслада. Рурк затвори устата й с целувка, изпиваща, жарка от любов и страст. Устните му се спуснаха надолу, разляха своята зовяща топлина по тръпнещите й гърди, които набъбнаха в очакване на прилива на желанието. Непосилна, но властна, възбудата обхвана всичките й нерви, Шана затвори очи под жадната алчност на устата му. Изтръпна от неговото проникване, някакъв пламтящ факел разрови жарта, която тлееше дълбоко в нея, разпали унищожителен пожар по цялото й тяло, струваше й се, че я блъскат вълни от разтопена лава, сърцето й бясно биеше до гърдите му, под дланите й играеха мускулите на хълбоците му, полудели в някакъв бесен ритъм, които се напрягаха и се отпускаха със силата на едно невероятно мъжество, отново и отново… Прибоят на желанието я заля и отнесе и двамата.