Катлийн Удиуиз - Шана

Момъкът се изчерви, но усмивката не слизаше от лицето му. Беше висок и строен като баща си, но имаше кафявите очи и кестенявата коса на майка си.

— За мен е удоволствие, Джеремая — промълви Шана мило и му подаде ръка.

— А ето и сестра ми Габриела — Натаниел хвана за брадичката девойката, която изприпка от къщата и направи реверанс. — Близначката на Габриела — Гарланд, ще видите малко по-късно.

— Намирам, че сте по-хубава, отколкото може да се опише! — възкликна Габриела. — Вярно ли, че в Париж сте била най-хубавата? Гарланд казва, че това бил един нечестив град. А какво правите, та да ви се държи така косата? Моята да е паднала по раменете още до обяд!

Шана не можа да отговори на този водопад от въпроси, само със сърдечен смях вдигна безпомощно рамене.

— Но, Габриела! — Амелия прегърна нежно девойката. — Нека да оставим Шана да си поеме дъх!

— Синът ми е постъпил изключително безотговорно! — се намеси отново татко Джордж. — Трябвало е да ви доведе по-рано! Добре дошла при нас, Шана!

В този момент на алеята пред къщата изскочиха двете потънали в кал и прах карети и рязко спряха пред входа. Конете, които бяха подушили края на пътя и своя обор, бяха изпреварили тежката каруца, която все още не се задаваше. Рурк спусна стъпалото на първата карета и отвори вратичката.

Трейхърн се надигна тежко от седалката, с мъка спусна крак на стъпалото. Натаниел се отправи към него да го посрещне. Питни слезе след Трейхърн и точно възстановяваше старото си познанство с капитана, когато се появи с напета походка и сър Гейлърд.

— Гейлърд Билингсхъм — се представи той сам и подаде изискано ръка. — Рицар на Кралството и придворен благородник. Преди няколко месеца ви писах, щом разбрах за предстоящото пътуване на господин Трейхърн…

— Спомням си — отвърна Натаниел. — Но мисля, че сега не е най-подходящо да говорим за сделки. Нека най-напред да се обърнем към житейските удоволствия!…

Натаниел представи на английския благородник своите родители. Никой освен самият Гейлърд не забеляза, че го посрещнаха последен, или по-точно предпоследен, защото след него остана само Ралстон.

Слънцето опираше вече на хълмовете на запад, започваше да се свечерява, когато по-възрастната мисис Бошан сложи край на разговорите на моравата.

— Дами и господа! — обърна се тя към компанията с лек укор. — Да бъдем благоразумни! Ще се простудим тука, когато имаме толкова наблизо хубава и топла къща. Да вървим! — Тя хвана съпруга си и Шана за ръце. — Скоро ще вечеряме. Навярно господата ще пожелаят да пийнат нещо преди това. Стана ми студено, да ви кажа откровено!

Амелия поведе всички към къщата. След малко мъжете вече пиеха студено старо уиски. В чашата на Шана искреше шери. Въпреки че напитката бе съвсем слаба, тя отпиваше но малко защото от сватбата на Гетлие изпитваше леко отвращение към спиртни напитки. Шана се усмихна с очи на Рурк, който ги бе последвал, но само до вратата.

Габриела се приближи към Натаниел, побутна го с лакът и кимна към Рурк.

— А този кой е?

— О, да… Това е… — Натаниел изглеждаше смутен. — Това е Джон Рурк, също сътрудник на господаря на острова Трейхърн.

— Охо, робът?! — възкликна Габриела по детски наивно. — Мамо! Разрешава ли се на такива да влизат в къщата?

Дъхът на Шана секна от ужас. Дали Бошан няма да го отблъснат шокирани? Не бе помислила за това. Но сър Гейлърд се хвана за забележката:

— Как умно говори госпожицата! — намеси се той. — Тя схваща тънкостите на класовите различия! В двореца тя би могла да стигне далеч!

Гейлърд улови ледения поглед на Шана, но не се смути, само се възхищаваше от умната си забележка.

— Шт, Габриела! — смъмри строго момичето Амелия.

Но Габриела продължаваше да разглежда открито Джон Рурк, който отвърна на погледа й мрачно, като че искаше да я сплаши.

— Как е възможно човек да е толкова глупав — обърна се Габриела към Натаниел, — та да се продаде заради пари?!

Както винаги, Гейлърд имаше готово обяснение.

— Това са долни хора, млада госпожице! Негодни да се справят и с най-простите житейски несгоди.

Забележката на Гейлърд отекна в грубо мълчание.

— Габи! Стига приказки! — скара се Амелия Бошан на дъщеря си. — Мистър Рурк няма вина, че е станал роб.

Габриела смръщи носле от презрение.

— Нека да е какъвто ще, но аз във всеки случай никога няма да взема един роб за съпруг!

— Габи! — гласът на Джордж Бошан бе все още ласкав, но даваше ясно да се разбере, че няма да търпи непослушание. — Майка ти има право. Не е по християнски да измъчваме онези, които са били по-малко облагодетелствани от съдбата!