Катлийн Удиуиз - Шана

— Мадам, трябва ли да разбирам, че поставяте под въпрос поведението ми? — попита учудено сър Гейлърд. — Мадам, аз произхождам от едно от най-благородните семейства на Англия и знам как да се отнасям към домашната прислуга. Върховният съдия, лорд Хари е мой баща. Той сигурно не ви е непознат.

— Така ли? — търпеливо се усмихна Амелия. — Тогава сигурно и вие познавате маркиза, брата на моя съпруг!

Гейлърд разтвори широко уста, а мисис Амелия се обърна доволно и прошумолявайки с роклята си, отново седна при трите усмихващи се дами.

— Маркизът? — заекна сър Гейлърд и пристъпи крачка напред. — Маркиз Бошан от Лондон?

Мисис Амелия повдигна досадено вежди.

— Не знам да има друг. — Тя повика с жест Рейчъл; момичето внимателно заобиколи издалеч сър Гейлърд. — Е, скъпи дами, докъде бяхме стигнали?

— Бяхте великолепна, мамо — извика възхитено Габриела, когато благородникът най-сетне се оттегли.

— Не беше много мило — призна мисис Амелия, сви по момичешки рамене, а смехът й прозвуча в целия салон. — И въпреки това ми се отрази добре. Още вчера вечерта се опита да прогони от масата ни мистър Рурк, човек можеше да си помисли, че се е вживял в ролята на домакин на тази къща.

— Натаниел бил чул, че бащата на сър Гейлърд пребивавал на посещение в Уилямсбърг — съобщи Шарлот, когато мисис Амелия й подаде чаша. — Питам се дали и той е също така надут глупак като сина си.

Тъмните очи на Шарлот се обърнаха угрижено към Шана, която очевидно внезапно бе престанала да бърка чая си. Под погледа на Шарлот тя се обърна бързо към закуската си, за да не се забележи объркването й. Как би могла сега да излезе от къщата, за да предупреди Рурк за опасната близост на палача Хари?

— Боже мой, Шана, толкова бе нетактично от моя страна — извини се Шарлот. — Трябваше да си помисля, че може би цените благородника. Гейлърд ми каза на масата, че скоро ще се жените.

Шана едва не се задави с бисквитите за чай.

— Да се жени за мен? — Тя бързо отпи глътка чай, за да преглътне трохите, които бяха заседнали в гърлото й.. — Явно е измамен от собствените си желания. Аз отдавна съм му дала отговор. — И в спомена за тази плесница тя си разтърка китката. — Един отговор, който сигурно не би могъл да бъде изтълкуван погрешно.

— Но защо тогава не престава да ви преследва, Шана — попита Габриела. — Наистина тази сутрин той не ме удостои с нито един поглед — което приемам с благодарност и като избавление, — но имаше моменти, в които човек можеше да се закълне, че той пламти в най-силна обич към мен. Щом вие вече сте му отговорили, защо продължава да говори за женитба?

Шана можа само да свие рамене.

— Може би — засмя се Шарлот — Шана е изразила отказа си твърде нежно, скъпа Габи. Няма нищо по-отрезвяващо за един джентълмен от това млада дама да му каже, че е достатъчно възрастен, за да й бъде баща — и после да му припомни, че има корем.

Шана се изкикоти в чашата си.

— А аз смятах отговора си за брутален. Ако бузата му не го боли вече, то ръката ми още ме наболява.

— Наистина ли — сияеше Габи. — Браво, Шана. Но защо тогава въпреки всичко не ви остави на мира? Човек би си помислил, че след такова нещо един мъж се отказва.

— Сигурно мистър Ралстон тайно му е подшушнал, че баща ми иска да се оженя за благородник — отвърна Шана. — Без съмнение сър Гейлърд се надява, че все някога ще ме впечатли.

— Не личи баща ви да го харесва много — каза мисис Амелия. — Напротив. Той дори се ядоса, когато сър Гейлърд изрази мнение, че мистър Рурк трябва да напусне масата и да отиде да яде при домашната прислуга. Пропуснахте вчера вечерта едно хубаво скарване, Шана. Баща ви обясни кратко и ясно, че не разрешава абсолютно никой да му пречи да си вечеря със своя роб, а Джордж обяви на всички, че все още е господарят на този дом и кани на масата си когото пожелае. И сред всички тях горкият Натаниел, който се опитваше да ги омиротвори, но не му се отдаваше много добре. И едва след четвърт час забелязахме, че мистър Рурк си бе отишъл. Но оттогава Джордж и баща ви не размениха нито една дума със сър Гейлърд.

— Тогава може би е било много добре, че ме е нямало — забеляза Шана.

Малко по-късно Шана седеше с мисис Амелия в салона, а старата дама й разказваше за къщата си, семейството и живота си.

— Вероятно, Шана, сте чували много за това, че Вирджиния е дива страна. — Тя се засмя, като видя, че Шана кимва. — Е, да, може и да е дива. Живяхме в дъсчена къща, докато изкореним дърветата и построим тази къща. Тогава имахме само Натаниел — а самите ние бяхме още деца. Родителите се страхуваха за нас. Те искаха да остана в Англия и да изчакам, докато Джордж ни построи къщата. Мислеха, че той ще се откаже и ще се върне. А и той често казва, че е щял да се откаже, ако не бях дошла с него.