Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

Мисис Гарт се появи, жестикулирайки оживено, заедно с неколцина мъже, които тя веднага изпрати към вратата, през която Коул беше проникнал в пещерата. Малко след това Алена дочу как мъжете тичаха нагоре по извитата стълба.

Мисис Гарт застана пред желязната решетка и махна с ръка на Алена да влезе навътре в килията. Алена се подчини. Но не можеше да отдели очи от тялото на мъжа си, което Гън държеше с една ръка, докато мисис Гарт отключваше вратата.

— Нищо му няма, мисис Лейтимър! — рече иронично икономката, забелязала уплашения поглед на Алена. — Когато поиска, Гън може да бъде извънредно деликатен.

Гън влезе в килията и небрежно пусна Коул да падне върху каменния под. Алена веднага изтича при него. Положи главата му в скута си и го огледа внимателно. Кръвоизливът на брадата му беше започнал да посинява, но Алена не можеше с нищо да му помогне. Не беше получила нито вода, нито храна, откакто я бяха затворили. Все пак беше благодарна на Бога, че поне Глинис не трябва да страда. Малката се беше насукала от гръдта на майка си, беше поритала малко в скута й и след това мирно и тихо беше заспала.

Мисис Гарт гледаше с коварна усмивка как Алена гали косата и лицето на съпруга си.

— Много добре — подигра се тя. — Бъди мила с него, порадвай му се, докато не е късно. Скоро всичко ще свърши.

Алена се стегна с върховно усилие. Появата на Гън можеше да означава само, че Жак Дюбоне дърпаше конците, че той държеше в ръка съдбата на всички. Намеците на мисис Гарт само потвърждаваха това. Алена трябваше да събере цялата си смелост, за да запази самообладание пред лицето на страшната заплаха. Мисис Гарт тъкмо прехвърляше ключовете, за да затвори решетката, когато Гън я потупа по рамото.

— Чакай! — рече негърът и думата прозвуча не като молба, а като заповед. Той изчезна в тъмнината и тогава мисис Гарт промърмори раздразнено:

— Този мръсен негър не можа да се научи къде му е мястото. Някой ден ще превърти и ще ни прати всичките в ада.

Гън се върна с кофа прясна вода и куп фини, съвършено нови кърпи, на които ясно личеше красив монограм с буквата „Л“. Блъсна с лакът вратата на килията, сложи кърпите, които явно бяха плячка, до Алена, а после и кофата с вода. В погледа му не се четеше заплаха, а по-скоро нещо като любопитство. Вдигна ръка и щипна Алена над лакътя, сякаш искаше да провери колко е твърда плътта й. Дълбоко в могъщия му гръден кош къркореше смях, който звучеше като далечен гръм.

— Малко момченце-момиченце, добра жена! Силна! Първо има малко момиченце! Хубаво! Много кози, когато мъж дойде да жени! После момченце! Голямо! Силно! Като Гън!

След това ненадейно се извъртя и изчезна в тъмнината.

— Трябва да сте направили много силно впечатление на голямото говедо! — констатира мисис Гарт с отровен глас, докато заключваше вратата.

Алена натопи една кърпа в студената вода и внимателно я положи върху брадичката на Коул.

Чак след това благоволи да се обърне към икономката.

— Защо смятате така?

— Защото никога не съм чувала Гън да каже някому повече от три думи, като изключим Жак.

Алена седна и се опита да поговори с жената, преди да се е появил самият Дюбоне.

— Щом Коул е намерил пътя дотук, значи е само въпрос на време и другите да дойдат. Това е ясно като две и две.

— Защо тогава не дойдоха заедно с него? — отвърна жената. — Но не се тревожете. Нашите хора ще се погрижат за всеки, който се опита да си навре носа тук.

— Сериозно ли мислите, че можете да ни държите затворени колкото си искате? — попита недоверчиво Алена. — Проявете малко здрав разум, мисис Гарт!

— Мисис Гарт! Мисис Гарт! — иронично изимитира тя гласа на Алена. — Как мразя това име! Мисля, че вече е време да ме наричате мисис Лейтимър!

Алена беше изненадана. Тя погледна със съмнение жената. Но след това беше неин ред да покаже острия си език.

— Наистина ли? Да не би малкото ви име да е Роберта?

— Не ме разбирате правилно, Алена — отвърна жената с присвити от омраза очи. — Никога не съм била омъжена за Коул. Аз съм неговата мащеха, втората жена на Фредерик Лейтимър!

Едно тъмно предположение постепенно се превърна в сигурност. Разбира се! Кой би могъл да познава по-добре тайните на къщата от човека, който я е строил? Очевидно никой не е имал понятие за скритата врата в стаята на Роберта, която по-рано е принадлежала на Тамара Лейтимър.

Чак сега много неясни неща, подозрения и загадки се подредиха в главата на Алена.

— Значи вие бяхте тази, която шеташе из къщи и искаше да ме уплаши до полуда? — попита Алена и презрително се изсмя. — За съжаление ударихте на камък. Не се оставям толкова лесно някой да ме подплаши. Наистина ли смятахте, че ще побягна заради вашите глупави номера? Или смятахте, че можете да ни скарате с Коул, изгаряйки роклята ми и хвърляйки седлото на коня му във водата? Трябва да ви кажа, мисис Гарт, че всичко това беше наистина глупаво и наивно! Не успяхте да уплашите дори и Минди. Вие сте просто смешна, както и вашият приятел Жак!