Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Глупачка сте вие! — отвърна разгорещено жената. — Да бяхте се запилели на някъде, докато още беше време. Или по-добре изобщо да не бяхте идвали тук! Със своето униние и пиянство Коул ми беше в ръцете, без да подозира нищо. Някой ден щеше да му се случи нещастие и някой нямаше да се учуди. Тогава отново щях да стана господарка на тази къща, която е мое неоспоримо право. Но след това се появихте вие и провалихте всичките ми планове! А накрая дори ви хрумна безумната идея да правите от моята къща болница!

— Всъщност вие сте се страхували най-вече от това, че вашето разбойническо гнездо може да бъде разкрито, когато започне преустройството — отвърна спокойно Алена. В гласа й дори се чувстваше известно разбиране. — А тогава щеше да се наложи да бягате и сигурно рано или късно щяха да ви хванат. — Тя посочи с глава към купищата сандъци и бъчви. — Не знам от колко време я играете тази игричка във вашето убежище, но ме интересува едно: как успяхте да организирате всичко това? Параходите сигурно хвърлят котва непосредствено пред входа на пещерата и вие ги разтоварвате нощем. Но какво става след това с тях? Изгаряте ли ги, или ги потопявате?

Тамара се усмихна самодоволно.

— По малко и от двете, мила моя. Но в нито един от случаите няма останали живи свидетели!

Няма останали живи! Тези думи се стовариха като удар върху Алена. В съзнанието си тя видя блясъка на ножовете и рухването на хора под безмилостната стрелба на пушките. Спомни си един подобен случай близо до Ню Орлиънс. И тогава нямаше останали живи, а тя, Алена Макгарън, беше обявена за виновна като организатор на това клане! По някакъв начин Роберта се беше добрала до парите, които Алена беше открила у Брайър Хил и които отнесе убиецът на лейтенант Кокс. По-късно същите пари се бяха появили тук. Може би бандитите бяха съвсем наблизо. Студени тръпки минаха по гърба на Алена, когато огледа малко по-внимателно Тамара. Тя беше стройна, и не много висока. В полумрака изглеждаше значително по-млада, отколкото беше в действителност. С една подходяща перука можеше спокойно да се представи, и то с успех, за прословутата крадла и убийца Алена Макгарън. Може би именно тя беше пробола с ножа си лейтенант Кокс?

— Наистина събудихте любопитството ми, Тамара — каза Алена, като се опитваше гласът й да прозвучи безстрастно. Може би по този начин ще успее да изтръгне от тази жена отговора, който да потвърди подозрението й. — Както виждам, ние двете сме били принудени да играем по един и същи начин в различни маскаради, когато се е касаело до оцеляването ни. В известно отношение си приличаме. Преживели сме много и винаги досега сме успявали да измъкнем главата си от примката. И най-важното — винаги сме постигали целта си. Роберта беше по-различна. Тя непрекъснато мамеше, беше лукава, и коварна. Аз държах Коул вече здраво в ръцете си, но тя ми го отмъкна под носа. Преди известно време открих, че е откраднала пари. Но те не са били на Коул. Мисля, че са били ваши. Права ли съм?

— Тая кучка! — изсъска Тамара. — Беше открила тайната врата и бърникаше навсякъде, когато тук нямаше никого. Беше разбила сандъка, в който си държах парите, тук, в тази килия, и беше отмъкнала всичко, за което се бях блъскала толкова време! Когато искаше да ги скрие, градинарят я изненада и тя го премахна.

Тамара не обърна внимание, че Алена се задъха от ужас, а продължи да говори, пръскайки жлъч и отрова:

— Този тип също се опитваше да ни шпионира, но плати за това с живота си. Когато искаше да й отмъкне половината от парите, Роберта започна да му прави мили очи, дори легна с него, за да го омотае. В моето легло с този вонливец! — Тамара беше извън себе си от яд. — Бях от другата страна на огледалата и видях всичко. После Роберта накара градинаря да изкопае сред розите един трап, в който да скрият парите. Тъпакът не подозираше, че копае собствения си гроб. Роберта се промъкна до него изотзад и му разби черепа с една лопата. След това зарови трупа и отнесе моите пари в „колибата“, където ги скри в комина на камината. Взех си ги оттам след няколко дни, но мръсницата беше успяла да изпрати някъде над двадесет хиляди долара. След няколко седмици забеляза, че е бременна, и ме попита мен, нейната икономка, дали не познавам някого, който да й махне детето. Пратих я при една мърлява шарлатанка, която абсолютно нищо не разбираше от занаята си. Това беше краят на Роберта. Страшно хитро наистина се отървах от нея. Точно така — страшно хитро!